Изложбата „Кучка и котарак” представя двама художници от различни генерации от различни националности и с различни възгледи върху личното творчество. Сръбската художничка Мария Джакович (родена 1983 г.) и българинът Димитър Грозданов (р. 1951 г.) в последните няколко години срещат изкуството и интересите си на различни форуми и по различен повод. Специално за тази изложба те са подготвили рисунки и живопис, които са нетипични като жанр за тях. Котките на Мария Джакович варират от монументалност до конкретни впечатления и съответно ескизи. Това са рисунки, които по своеобразен начин контактуват както с Египет, така и с обикновени състояния на същества, които често пъти са аналогични на човека. Живописните работи на Димитър Грозданов са разказ за куче, което не само го съпътства в живота, но и създава една собствена атмосфера, която можем да определим дори като водеща за неговото мислене. Общото между двамата автори е, че те търсят да опоетизират животинския свят и така го пречупват през себе си, че се получават едни своеобразни автопортрети.
Мария Джакович е художник със силно изразена експресия – и като пластичен подход, и като начин на изразяване на вътрешното аз. В творчеството си тя разчита на силния сблъсък на контрастни състояния и на вникване в еротиката зад обобщената форма. Може да се каже, че това е художник с траен интерес към автобиографичното. В случая обаче тя специфично се дистанцира от себе си и чрез образа на котката търси символи. Нейните рисунки, както и живописта й са ясни, конкретни, завършени и обобщени. По този начин тя предизвиква зрителя да се оглежда в създадените творби, да търси себе си и да намира философията на човешкото битие, изразено понякога в общия силует, а често пъти в очите или в характерните движения на котката.
Димитър Грозданов, изобразявайки кучката, прави своеобразен разказ за едно същество, което моделира човешки състояния.
Изложбата на двамата художници, разделени възрастово от няколко десетилетия и географски от неколкостотин километра, показват възможности за симбиоза, но не и за пълна хармония. Именно разликите между тях са онова, което прави изложбата интересна и поставя пред зрителя въпроси. Биографичната особеност, че тези двама автори няколко пъти работят заедно, експонират и дискутират със средствата на изкуството, показва по-скоро разлики, отколкото общности. Мария Джакович живее в Белград, Димитър Грозданов в София и това разстояние означава както диаметрална противоположност, така и експлозивна близост. Сегашната им изложба в галерия „Резонанс” в град Пловдив въпреки всичко постига учудващо единство. Може би това се дължи на вътрешна духовна общност или на обещание за бъдещи взаимопрониквания. Във всеки случай това е един тандем, чието бъдеще е неопределимо, но в случая ни поставя не само пред проблемите на колективната изложба, но и пред динамиката на индивидуалните пътища.