Крепостта Аневско кале е един от най-добре запазените паметници на средновековната българска архитектура и култура. Разположена е на 2 км северозападно от днешния Сопот, в южните склонове на Стара планина. Издигната е на 850 м надморско равнище. В подножието й тече река Стряма. Запазените и до днес 14-метрови останки от крепостни стени и кули отдавна привличат вниманието на изследователи и любители на старините. През 1882 г. Иван Вазов я споменава в пътеписа си "Един кът от Стара планина". 100 години по-късно, през 1983 г., започват редовни археологически разкопки под ръководството на доц. д-р Иван Джамбов.

Установено е, че крепостта се е разполагала на три нива – едно централно градско ядро (цитадела) и две подградия. Самостоятелно е била укрепена само цитаделата. Крепостните стени са затваряли площ от 5 дка. Били са снабдени с мощни кули, бастиони и контрафорси. Главният вход към крепостта е бил от юг, снабден с надвратна кула. Във вътрешната площ на цитаделата са разкрити останки на около 15 жилищни постройки. Техниката на градеж е била от ломени камъни, споени с бял хоросан и дървени греди (сантрачи) с функция на надлъжни и напречни конструктивни възли. Едно водохранилище непосредствено под източната крепостна стена е снабдявало обитателите с вода.

Особен интерес представляват откритите църковни сгради. По план две от тях са еднокорабни, едноапсидни, с притвор. Били са богато украсени със стенописи отвътре и с керамопластика отвън.

По своята архитектура крепостта Аневско кале се явява близък аналог на замъците на Балканите и Европа. За това свидетелства добре запазената северна кула донжон. В горното подградие, извън крепостните стени, са открити основи на жилища и една крипта с три християнски погребения.

Археологическите проучвания в долното подградие доказват наличието на манастирски комплекс от ХІІІ-ХІV век, възникнал на мястото на по-ранен, от V–VІ век, също с по една църква. Около тях е бил разположен голям средновековен некропол. Открити са също много предмети на бита, изкуството, монети на български владетели и десетки надписи на среднобългарски език. Те, както и архитектурата, определят времето на възникване на крепостта – 40-те години на ХІІІ век, и края на съществуването й през 70-те години на ХІV век.

Проучванията дават основание крепостта и подградията да се идентифицират със считания доскоро за изчезнал средновековен град Копсис, седалище на деспот Войсил – брат на българския цар Смилец (1292-1298 г.), за когото споменават средновековните хронисти Георги Пахимер и Йоан Кантакузин.