Регионален археологически музей в Пловдив (РАМ – Пловдив) е една от най-старите културни институции в България. Официално открит през 1882 г., неговото развитие преминава през етапа на археологическо-нумизматичен кабинет до окончателното му обособяване като Археологически музей през 1920 година. Първоначално неговите фондове са съдържали нумизматична колекция от 1500 монети, етнографски и исторически документи, църковна утвар, старопечатни книги от ХVII – ХVIII в., 300 икони и картини на прочутите български художници Станислав Доспевски, Иван Лазаров, Цанко Лавренов, Николай Райнов, Златю Бояджиев и други.

Музеят притежава една от най-богатите колекции, съдържаща близо 100.000 експоната, произведения на човешкото изкуство и бит, свързани с историята на Пловдивска област и град Пловдив - наследник на един от най-големите и значими антични градове на Балканския полуостров - Филипопол.

Праисторическо изкуство

Началото на праисторическите изследвания се поставя през 40-те години на XX в. и се свързва с дейността на няколко поколения археолози. За посочения период, цялостно или сондажно, са проучени 25 многослойни обекта. Обектите "Ясатепе", кв."Университетски" - Пловдив, "Плоската могила", с. Златитрап, сел. могила "Разкопаница ", с. Маноле, праисторическото селище при с. Мулдава, както и енеолитен култов комплекс при с. Долнослав са сред най-значимите обекти на българската праистория.

Интензивната теренна работа е отлична база за изследване последователността и характеристиката на праисторическите култури, създадени по долината на р. Марица от началото на неолита до края на бронзовия век. Праисторическият фонд наброява голям брой експонати, които са класифицирани в следните колекции:

Сечива за производство изработени от камък, кремък, кост, рог от елен
Пластични изображения (антропоморфни и зооморфни) от мрамор, кост и глина
Керамични съдове от неолита, халколита и бронзовата епоха
Сечива от мед и бронз, и калъпи за отливането им
Накити и амулети

Тракийско изкуство

Етнонимът "траки" обозначава мнoгосъставното и многобройно население, което е обитавало територията на север до Карпатите, на изток до Черно море, на запад до р. Вардар и на юг до Егейско море. Траките се споменават за първи път от Омир в стих 434 от Десета песен на"Илиада". Тяхното име се разчита също в крито-микенските писмени паметници.

Херодот (V, II): "Тракийската народност е след индийската най-многобройна. Във всяка отделна област траките носят отделно име, но нравите и обичаите на цялата народност са навред едни и същи."

Регионът на Пловдив през V - I в. пр. Хр. е бил населен от тракийското племе одриси, което единствено между известните 46 тракийски племена, създава държавна организация, управлявана от царската институция. Одриската държава обхващала територията на съвременна България, Северозападна Турция и северните части на Гърция. Представителите на тракийската аристокрация били погребвани в големи могили и каменни гробници с различен план, архитектура и интериор.

Най-ранните гробници с цистовиден план и полихромна живопис от V в. пр. Хр. се намират в района на община Калояново. Те са свързани с наследниците на първия одриски цар Терес I (480 - 440). От началото на IV в. пр. Хр., при царуването на тракийския цар Котис I (383 - 359), започва строителството на монументални зидани гробници с коридор (дромос) и гробни камери с врата за многократно посещение. Този тип гробници се намират в района на Перущица и Брестовица, Пловдив, както и при Старосел, община Хисаря.

Панагюрско съкровище

Съкровището е изработено в малоазийския град Лампсак и се състои от девет златни съда с общо тегло 6, 100 кг, открити през 1949 г. в околностите на град Панагюрище.

Златният сервиз за пиене включва фиала (блюдо) и осем ритона (чаши) с различни зооморфни и антропоморфни форми. Съкровището е принадлежало на все още неизвестен тракийски владетел на племето одриси, управлявал в края на IV и началото на III в. пр. Хр.

Древногръцко изкуство

Музеят притежава богата и разнообразна колекция от произведения на древногръцкото изкуство от V - IV в. пр. Хр., открити в надгробните могили на одриските царе край селата Дуванлий и Чернозем, община Калояново. Тя се състои от черно- и червенофигурни съдове, сребърни съдове (кантароси, фиали и скифоси) с апликирани златни фигури и митологични сцени от гръция пантеон, произвеждани в атическите ателиета. Колекцията включва също така златни женски накити за тяло и дрехи.

Римско изкуство

Античният отдел на музея съхранява над 5000 експоната разпределени в няколко колекции, които илюстрират трако-римското изкуство.

Колекция бронзова пластика

Колекция Бронзова пластика включва над 200 бронзови статуетки на божества, почитани от траките през I - IV в. Най многобройни са статуетките на Тракийския конник, Хермес, Херакъл, Телесфор, Силен, Фортуна.

Музеят притежава над 100 бронзови апликации на колесници, мебели, както и бронзови съдове от могилни погребения от цяла Тракия. Най-голям интерес предизвикват бронзовите съдове от погребенията при „Каменица" в Пловдив (I в.) и с. Войводиново, Пловдивско (II в.), както и колекциите от римски дипломи и медицински инструменти от I - III в.

Колекция антична скулптура

Колекция Антична скулптура включва 50 мраморни портретни глави, статуи на граждани и торсове на божества, открити в театъра и големите сгради, част от които са работени във Филипопол.

Музеят разполага и с образци на представителната мраморна пластика, служеща за украса на култовата и гражданска архитектура от I - IV в. - театъра, стадиона и форума на града, както и парадната улица с колонада при източната порта на Филипопол. Във фонда се пазят голяма част от фриз-архитравите, колоните и капителите на античния стадион, както и пиластрите от входа му, с изобразени атрибути на Хермес и Херакъл.

Най-представителна сред украсите на града е фриз-архитрава с изобразени здравеносните божества на Филипопол, от III в.

Музеят притежава оброчни плочи на различни божества, надгробни стели, саркофази, надгробни надписи и архитектурни елементи.

Колекция теракоти и лампи

Съдържа над 500 римски глинени лампи, работени в града и копиращи образците на атинските майстори на лампи Елпидефорос, Еютюхес, Пирейтос. От града произхожда и интересен култов съд с изобразени Зевс-Серапис и Дионис.

Колекция антични мозайки

Съдържа предимно пана от граждански и култови сгради от територията на Филипопол.

Мозайки в гражданската архитектура

Полихромна мозайка с емблема "Ейрене" от жилищна перистилна сграда, построена след Готското нашествие от 251 г.

Полихромна подова мозайка с емблема "Нарцис”, с делфини в ъглите, от жилищна перистилна сграда, II в.

Мозайка от жилищна сграда с емблема "Сини птици" II в.

Полихромна мозайка, открита в аподитериума на жилищна сграда с баня, V - VI в.

Двупластна полихромна мозайка в OPVS VERMICVLATVM, разкрита в девет помещения от термите под ул. Княз Александър, II – IV в.

Стенни и подови мозайки в термите под съвременното училище "Йоаким Груев" (средата на III - края на IV в.)

Мозайки в култови сгради

Монохромна мозайка с емблема менора и дарителски надписи от синагога, III – V в.

Полихромна двупластова мозайка с геометрични, фигурални изображения на птици и християнски символи от епископска трикорабна базилика с атриум портици, частично разкрита, V - VI в.

Монохромна мозайка от резиденция, IV в.

Мраморна облицовка с мозайка с изображение на елен и птици от баптистерия, V - VI в.

Полихромна мозайка от мартириум (раннохристиянска сграда), разположен извън укрепения град, V - VI в.

Средновековно изкуство

Писмените извори, историческите проучвания и археологическите разкопки, проведени през последните 30 г., дават възможност да се изгради един относително точен облик на средновековния Пловдив. Той е бил важно икономическо, политическо, културно и религиозно средище в Тракия през периода IX - XIV в.

Градоустройството му е характерно за епохата. Средновековният град се състои от вътрешен укрепен град, разположен на Трихълмието и квартали на предградието в равнината. От неговата територия и от региона произхождат голямо количество от движимите паметници на културата, съхранявани в Средновековния фонд на музея. Той съдържа 1270 инвентарни единици, разпределени по предназначението си в следните колекции: оръдия на труда, глинени съдове, въоръжение, накити, религиозни атрибути, архитектурни елементи, каменна пластика.

Възрожденско изкуство

През Възраждането Пловдив е най-големият и най-развитият в културно и икономическо отношение град на територията на съвременната Българска държава. В този период е създаден уникалният архитектурен ансамбъл на Трихълмието и редица други ценни паметници на духовната и материална култура.

Регионален археологически музей - Пловдив разполага с богати колекции църковна утвар, старопечатни книги, накити, пафти и колани, керамични съдове и луксозни предмети, с висока художествена стойност от епохата на Възраждането.

Нумизматична колекция

Нумизматичният отдел на Регионален Археологически музей - Пловдив притежава фонд от около 60 000 монети, датирани от VI в. пр. Хр. до XX в. Отделът продължава да обогатява сбирката си чрез постъпления от археологически разкопки и дарения.

Най-ранните монетни емисии са представени с елекронови и сребърни монети, сечени в градовете Кизик, Атина и о-в Тасос (архаичен и класически тип), проникнали в периода VI - IV в. пр. Хр. в Горнотракийската низина чрез стокообмен по поречието на река Марица и сухоземните пътища през Родопите. Нумизматичният фонд на музея съдържа значителен брой монети сечени от тракийски градове, владетели и племена, населявали Беломорското крайбрежие и вътрешността на Тракия, както и имитации на тетрадрахмите на Маронея и о-в Тасос от II - I в. пр. Хр., с декоративно третирани човешки и животински изображения.

Най-ранните монети сечени в древния Филипопол се отнасят към II в. пр. Хр., когато градът се е наричал Одриза и е сякъл бронзови монети с изображения на Херакъл, свещенното животно - бик и надпис WDRISWN.

Немалка част от нумизматичното богатство на музея представляват монетите, сечени в периода I - V в. сл. Хр. Филипопол е първият град във вътрешността на Тракия, който започва да сече "псевдоавтономни" монети от бронз. Императорите Домициан (81 - 96 г.), Траян (98 - 117 г.) и Хадриан (117 - 138 г.), дават право на града да сече монети без посредничеството на римските легати, управляващи временно Тракия. Заедно с монетите, колекцията на музея притежава значително количество медальони, сечени като възпоменателни знаци на изтъкнати императорски представители в провинцията и градските първенци. В някои периоди те били използвани и като платежно средство.

Монетосеченето във Филипопол през периода I в.сл.Хр. започва при император Домициан (81 - 96 г.) Върху монетите и медальоните сечени във Филипопол при управлението на различните римски императори са представени изображения, свързани с топографията, религията и историята на града през I - V в. Изобразени са почитаните в тракийската религия божества като Бендида (Артемида), Орфей, Аполон Кендризийски, Евмолп, Дионис, реката Хеброс с плаващи кораби, планината Родопи, както и божества, покровителстващи града. Сечени са монети и медальони, представящи сцени от Питийските и Александрийските игри, провеждани в града по времето на император Каракала (198 - 217 г.). Надписите върху монетите показват, че самите игри са били финансирани със средства на Съюза на траките и провинциалната каса.

През Средновековието (VII - XV в.) Пловдив продължава да играе съществена роля в историческото развитие на България като стопански, търговски и културен център. От този период в нумизматичния фонд на музея се съхраняват съкровища от златни, електронови и бронзови монети, сечени при различни византийски императори. Тези съкровища са открити в самия град или околностите му.

Съществена част от фонда представлява колекцията от златни, сребърни и бронзови османски монети с различни номинали. Тези монети се датират във времето от XV до XIX в. като са представени почти всички османски владетели. Нумизматичният отдел разполага и с представителна колекция от западноевропейски монети, характерни за периода XVI - XIX в. сечени от различни европейски владетели.

Фондът на нумизматичния отдел се допълва и от колекция монети, сечени през XX в. от официалните власти в Българската държава.

Ден за безплатно посещение: всеки първи четвъртък на месеца за учащи и пенсионери.

Музеят приема посетители при спазване на противоепидемичните мерки, обявени тук.