Класен художник като Вълчан Петров отдавна не подлежи на разбор, защото неговите творби са станали емблематични за чувствителния и проницателен зрител. Но има нещо, което винаги, много силно, ме удивлява в творчеството му, а именно : способността му да изобразява онази симбиоза между земното и небесното. Онази симбиоза, която представлява религиозната същност на българина, останал в недрата си езичник, но и копнеещ в душата си християнството. Творбите на Вълчан са върхови постижения на една небесна духовност, здраво срастнала със земното. Затова всичко, което той рисува, носи мощния заряд на онази вечна битка на материята с духа, на опияняващата красота на земното и величествената извисеност на небесното. Краси Алексиева, 2014 г.