Един табун диви коне, преследван от хората. Високо в планината. Брани свободата си. Осмисля я . Какво е тя? Захарче за послушание или усещане на кожата, на цялото тяло да диша свободно. Какво по-възпламеняващо от тяло в точката на своето върховно усилие да постигне свободата си, да разкъса оковите на физическата принуда и да защити изконното си право да бъде свободно – като вятъра, небето, луната, тревата. Да усети “Зеленодивото” на зеленото и да се слее с него...

Върхът е под кратка им. Повече няма къде да се бяга. Всеки трябва да направи своя избор – там, жив, но зависим или тук – свободен, но обречен. Избират свободата, избират смъртта. Щастливи и вярващи – че ще срещнат своя Бог свободни...

Спектакълът е в стилистиката “танц театър”, на физикъл театър. Но приемайки неговите предизвикателства, трупата върви към своята по-висока цел – синтетичния, синкретичния, интерактивния театър. Живият театър - в който няма само думи, само звук, само жест. А дума – звук, звук – жест, жест – дума или дума – звук – жест, т.е. усещания, трепети, импулси... И много красота. Вътрешна красота.