Петър Анастасов в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, 10-та аудитория 25 февруари 2015, сряда, 18:00 * * * В тази книга – като в тъмница – са заключени моите стихотворения. „Душата ми се избави като птица от примката на ловци…“ Слушам техните песнопения и се мъча да пея с тях. Но сега ли случи да онемея? Аз, който довчера възторжено пях, днес не мога да пея. Днес коленича пред своите горди чеда, които избраха страданието пред позора. Едно е да пееш на свобода, а друго – да пееш в затвора, където войници стоманени, послушни, жестоки и глупави устите разбиват с камъни, коленете трошат с чукове. Моите думи мълчат – мъченици – там, в ореола на християнското житие, или тук, в кадифените белезници на едно натежало от доноси досие. Всяко време по свой маниер дописва многотомната книга на човешкия срам. Садистични мъчения и убийства се редуват с изтънчени мерзости там. И животът прилича на подаяние. Но се радваме ние, превиваме врат и живеем с трогателно послушание в резервàта на тоя свят. И добре че са думите – нашето изкупление! Колко думи спасих и колко предадох от страх… Коленича разкаян пред своите стихотворения – те са моята съвест и моят грях. Душата им се избави в завèтния час – чувам ангелска песен и ангелски плач. Но къде ще намеря спасение аз? Аз – едновременно родител и палач! „Избрано - поезия том 1“ от Петър Анастасов АНГЕЛ Бавно се възземаше света с бистри очертания и звуци. Стихваше полека песента на неуморимите капчуци. Радостните птичи гласове свиреха пречистени, изконни. В мокрите треви и лесове тичаха щастливи насекоми. И под след дъждовната дъга бързаше животът да премине. Аз разбирах радостно сега колко съм безгрешен и невинен. Чиста беше моята душа, сякаш ангел в себе си стаила. Даже и да исках да сгреша, нямаше да ми достигне сила. „Хубава и проклета си“. Любовна лирика от Петър Анастасов