ТРАЖАЛ ХАРЕЛ - (M)МИМОЗА. Двадесет изгледа или "Париж гори" в Джъдсън чърч

29 октомври, 19:00 ч. | Дом на културата "Борис Христов" – Пловдив

(M)IMOSA е средната версия – (М), от серията спектакли на Тражал Харел в седем размера от XS до XL под общото заглавие Twenty Looks or Paris is Burning at The Judson Church. Спектаклите са обединени от идеята да срещат две паралелни линии на развитие на танца, които нямат пресечна точка. Тук това са воуг сцената на Харлем през 60-те, където се изявява хомосексуалната общност, и постмодерната вълна, асоциирана с артистите около Джъдсън Чърч Данс Тиътър. Въображаемата линия между двете служи за вдъхновение и отправна точка, създавайки смесица от поп култура, техническа виртуозност, артистизъм, театралност, дискотечност, мода и ежедневие. Изпълнителите – Сесилия Банголеа, Франсоа Шино, Марлене Фреитас и Тражал Харел, вдъхновени от документалния филм на Джени Ливингстън Paris is Burning, влизат и излизат от различни образи с лекота и самоувереност, но най-вече се забавляват. Представлението има емоционално въздействие върху публиката, наподобяващо парти или концерт.

Гостуването на Тражал Харел се случва с подкрепата на Посолство на САЩ в България.

*****
Хореография и изпълнение: Тражал Харел, Сесилия Банголеа, Франсоа Шино, Марлене Монтейро Фреитас
Светлинен дизайн: Яник Фуасиер
Стайлинг: La Bourette
Звук: Мартин Тринкар
Продукция: Жени Суарес
Разпространение: Сара де Ганк/ Art Happens
Времетраене: 2 ч. 15 мин.

За спектакъла:
(М)ИМОЗА е резултат от колаборацията между четирима хореографи: Сесилия Банголеа, Франсоа Шино, Марлене Фреитас и Тражал Харел. Това е заглавието на средната версия - големина (М), от серията спектакли на Тражал Харел в седем размера от XS до XL под общото заглавие Двайсет изгледа или "Париж гори" в Джъдсън чърч. Концептуално спектаклите са обединени от идеята да срещнат две паралелни линии на развитие на танца, които нямат пресечна точка във времето на своето възникване – нито социална, нито естетическа. Това са воуг сцената на Харлем през 60-те, организирана в т. нар. балове, където се изявява маргинализираната хомосексуална общност афро-американци и латино мъже, и новаторската постмодерна вълна, асоциирана с динамичната формация артисти около Джъдсън Чърч Данс Тиътър.
Kакво би станало ако някои от воуг артистите от Харлем биха слезли в Гринидж Вилидж и биха участвали в представленията на постмодернистите от Джъдсън Чърч през 1963?
Това е хипотетичната ситуация, която представленията на Тражал Харел „разиграват“, като буквално цитират това допускане преди всеки спектакъл. Без да пресъздават на сцената подобни обстоятелства, артистите по-скоро ползват тази хипотеза като вдъхновение и отправна точка. Представленията са изключително интересна постмодерна смесица от поп култура, високи референти, техническа виртуозност – движенческа и вокална, лежерно „ежедневно“ поведение, харизма, артистизъм, своенравие, театралност, дискотечност, мода, всекидневност. В личното си изследване върху културата на воугинга четиримата хореографи са вдъхновени от документалния филм на Джени Ливингстън Paris is Burning, който разказва за афро и латино-американските хомосексуални мъже, които намират излаз от невидимото си живеене в маргиналията на обществото в баловете, организирани от т.нар. домове (houses), носещи името на „майката“ – Пепе Лабежа, Анджи Екстраваганца и т.н. Воугинг културата се заражда именно около тези балове, като основно се изразява в имитиране на архетипни социални и джендър идентичности чрез мода, движение и цялостно поведение на сцената и извън нея. В общото си преживяване четиримата хореографи създават изключително свободно пространство за споделяне между сцена и публика. Те взимат от воугинга, от който вече шества единствено опаковката на стила, неговата същност на трансформация в иначе недостижим образ, чиято истинност толкова силно желаеш, че почти сбъдваш в главата си. Изпълнителите влизат и излизат от различни образи с изумителна лекота, самоувереност и убедителност, но най-вече с наслада, с радост, със забавление и доверие (което прави воугинга толкова „автентично“ преживяване), които са причина представленията да имат особено емоционално въздействие върху публиката, наподобяващо по-скоро парти преживяване или концерт.

За хореографите:  
Тражал Харел е американски артист, хореограф и изпълнител от Ню Йорк. Автор е на множество хореографски проекти, като най-известният сред тях е серията представления „Twenty  Looks  or  Paris  is  Burning  at  The  Judson  Church“, които съчетават воугинг традицията и ранния постмодерен танц. През 2012 г. едно от представленията от серията „Аntigone Sr.“ печели наградата Bessie за най-добра продукция. Една от последните му работи е част от по-голямо изследване на японския танцов стил и философия Буто през теоретичната перспектива на воугинг културата. Спектакълът, който се казва Used,  Abused, and Hung Out to Dry (Употребен, оскърбен и проснат да изсъхне), има своята премиера в MoMA през 2013 г.    
Сесилия Банголеа е танцьор и хореограф. Родена е в Буенос Айрес. Учи антропология и танц, философия и история на изкуството в Университета на Буенос Айрес. От 2001 г. живее и работи в Париж. Участва в общи проекти с хореографи като Матилд Моние, Жоао Фадейро, Клаудиа Триоци, Марк Томпкинс, Ив-Ноел Жено, Ален Бюфар, Тражал Харел и много други.
Франсоа Шино е танцьор и хореограф, роден в Рен. Завършва Парижката танцова консерватория. От 2013 г. работи с хореографи като Борис Шарматц, Еманюел Хин, Жил Жобен, Тиаго Гуидес, Ален Бюфар. Представленията на Франсоа Шино са вдъхновени от всевъзможни стилове, жанрове и техники в широкия спектър между еротика, оперета, кабаре, въртене на обръч; работи с легендарни фигури като артиста-травестит Руми Мисабу, пърформъра и модел Бенямин Дюкан, кабаретния артист Жером Марен и др. В колаборация със Сесилия Банголеа инициират множество танцови проекти. През 2009 г. печелят наградата на критиката за хореографско откровение.
Марлене Монтейро Фреитас е изпълнител и хореограф, родена е в Кабо Верде, където създава танцовата компания Compass. В Европа учи танц последователно в P.A.R.T.S. Брюксел, E.S.D.и Fundação Calouste Gulbenkian, Лисабон. Работи с артисти като Еманюел Хин, Таня Карвало, Борис Шарматц и др. Автор е на множество хореографски проекти, член е на танцовия колектив Bomba  Suicida, Лисабон.