Бачковската света обител "Успение на Пресвета Богородица" съществува вече повече от девет века като незагасващо духовно огнище на православната вяра. Той е основан през 1083 г. от грузинеца Григорий Бакуриани. Първоначално светата обител се поддържа изцяло от грузински монаси. Към края на XI в. там се създава книжовна школа, чиято манастирската библиотека остава прочута във вековете със своите старогрузински, византийски и старобългарски книги.

През 1344 г. Станимашка (дн. Асеновградска) област заедно с манастира е отстъпена на българския цар Иван-Александър от византийската императрица Анна Савойска срещу обещана помощ в борбата против Йоан Кантакузин. В продължение на около двадесет години манастирът преживява подем и се ползва от покровителството на българския цар. Вероятно по същото време църквата "Св. Архангели", строена преди XIII век, е била престроявана.

Манастирът остава в границите на българската държава до 1364 г., когато османските войски завладяват Пловдив, Станимака и други родопски крепости. Въпреки неблагоприятните условия, през дългите векове на османско владичество Бачковският манастир успява да съхрани своето духовно влияние и значение.

В края на XVI започва обновяване на манастира, което продължава до средата на XVII век.

През 1604 г. е издигнат и днешният главен манастирски храм "Успение на Пресвета Богородица". Построен е върху основите на старата Бакурианова църква по образец на светогорските триконхални храмове. Ктиторският надпис сочи, че е изографисан през 1643 година.

Старата трапезария, която се намира в запазената част на южното крило на манастира, е изградена едновременно с главния храм в самото начало на XVII в. Запазена е оригиналната мраморна маса, на която са се хранели монасите в продължение на повече от три века. Според запазения й надпис тя е изработена през 1601 г. През 1643 г. трапезарията е украсена със стенописи, които по художествените си достойнства могат да бъдат съпоставяни само с най-изтъкнатите светогорски образци, например с иконографията в трапезарията на Великата лавра "Св. Атанасий" (1535 г.).

През 1745 г. Бачковският манастир преминава под духовното ведомство на Цариградската патриаршия и става важен център на българо-гръцките културни отношения.

През 30-те и 40-те години на XIX в. се извършва цялостно разширение на манастира със средства на българското население и радетелите на Българското възраждане Стоян Чалъков и брат му Вълко (от известен български род в Пловдив и Одрин), които са ктитори на манастира от 1780 до 1860 година.

Сградите в южния двор на Бачковския манастир и църквата "Св. Никола" са строени през 1834 г. по времето на игумена йеромонах Ананий ­ българин от Сливен. По покана на следващия игумен - старозагорския йеромонах Матей, новопостроената църква зографисва Захарий Зограф (1810-1853), заедно с  открития притвор на църквата "Св. Никола" и аркирания свод-проход под църквата "Св. Архангели" в периода между 1839 и 1841 година. Наред с портретите на пловдивските първенци зографът изписва там и своя автопортрет.

Малко по-късно друг известен зограф ­ Алекси Атанасов, изписва върху външната стена на трапезарията разгъната панорама на Бачковския манастир. Тя е съхранила образите на всички ктитори и обновители на манастира, участващи в религиозна процесия с чудотворната икона на Пресвета Богородица.

През 1894 г. манастирът окончателно преминава под ведомството на Българската екзархия.

За повече информация:
https://bg-patriarshia.bg/bachkovsky-monastery
http://www.bachkovskimanastir.com/bg