Белинташ е скала с форма на малко плато в Родопите, носеща следи от човешка дейност. Предполага се, че това е култов обект, датиращ от енеолита, който е бил използван за ритуални нужди от населяващите района племена, като самата му същност и предназначение все още не са напълно изяснени.

Съществуват и хипотетични предположения, че в по-късните епохи, когато траките населяват този район на планината, съществуващото древно светилище е било посветено на бог Сабазий.

На горната площадка на скалата са издълбани кръгли отвори, улеи, ниши и стъпала, които според някои образуват карта на звездното небе. Дължината на скалната площадка е около 300 м, с надморска височина 1225 м. Намира се на 30 км югоизточно от гр. Асеновград. Това е второто най-голямо скално-изсечено светилище в България (след Перперек), разположено на площ от ок. 5 декара, върху издължена (в посока север-юг) скална плоскост, със среден наклон на изток от около 18°.

Върху най-високата част на платото е разположено своеобразното плато-олтар. То е дълго около 300 м, а скалите в основата му, гледани от север и при подходящо положение на слънцето, са оформени като исполинска фигура на легнал по корем лъв.

Тази централна част на светилището се намира в средата на обширен кръг от по-високи планински масиви, характеризиращи се с две особености – че от всяка точка на външния кръг добре се вижда платото олтар и биха могли да се наблюдават всички церемонии, които са се извършвали на него и че именно най-високите хребети от този външен кръг се комбинират естествено така, че образуват още поне три легнали по гръб мъжки тела.

Така изключително необичайната природна даденост е била основателна предпоставка за избора на мястото, както и фактът, че светилището се намира в обсега на много мощна магнитна аномалия. 

Пътят към централната част на светилището преминава покрай огромни скално-изсечени или дооформени от човешка ръка антропоморфни и зооморфни скали и изсичания в скалните масиви на платото. На самото плато се наблюдават и разнообразни геометрични очертания.

На самото плато-олтар са издълбани два скални басейни (назовавани често щерни), които не пресъхват и в най-горещите дни от годината. Около тях също така се наблюдават оформени в леглото на скалата своеобразни каменни седалки. Предполагаемата връзка с енеолитния култов комплекс край с. Долнослав определя Белинташ като светилище на 7000 години, което го прави едно от най-старите на територията на Европа.

Белинташ е плосък връх, разположен в пирокластичен поток. Масивът служи като място за почивка на едри грабливи птици и други редки защитени видове – червенокръстна лястовица, червеношипа ветрушка, алпийски бързолет и др.