Форма за търсене

Вие сте тук

ПЛОВДИВ – ГРАД НА ХУДОЖНИЦИ

Харесва ли ви?
Рейтинг: 
Average: 3.3 (3 votes)

Градска художествена галерия /Постоянна експозиция/ - Постоянна експозиция на художника Георги Божилов – Слона - Постоянна експозиция  на художника Златю Бояджиев - Постоянна експозиция “Икони от Пловдивския край”- Постоянна експозиция  на художника Димитър Киров - Къща-музей “Атанас Кръстев – Начо Културата” / Галерия „Червеното пони”/- Постоянна експозиция на художника Цанко Лавренов и Постоянна експозиция “Мексиканско изкуство” - Постоянна експозиция  на художника Енчо Пиронков - Галерия-музей „Филипополис” - Зали за временни експозиции към Градската художествена галерия 

Пловдив традиционно и основателно се възприема като град със силно изявено присъствие на художници, чието творческо развитие влияе на българското  изобразително изкуство. Има изградена представителна и действена структура на общински, частни и неправителствени институции с такъв предмет на дейност: Градска художествена галерия, постоянни експозиции и други сбирки, над 30 частни художествени салона,  Дружество на пловдивските художници, дружество "Филипопол" и други сдружения, факултети по изобразително изкуство във Пловдивския университет и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство, две художествени гимназии, центрове за работа с деца, специализирани школи и др.     
 

ГРАДСКА  ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ - Постоянна експозиция на българското изобразително изкуство 
ул. Съборна 14 а , тел.: (+359) 32 63 53 22
През 1881 г. в  Народната библиотека и музей – Пловдив, постъпват четири копия на ктиторските портрети от Боянската църква (1259 г.), изработени от тревненския зограф Симеон Ц. Симеонов. По-късно, през 1911 г., към музея се обособява Художествен отдел с наличните 25 художествени произведения. По времето, когато Николай Райнов е главен библиотекар (1922 г.) към колекцията се прибавят много гравюри, щампи, литографии, включително графични и живописни творби на Николай Павлович. От 1926 г. до 1931 г. назначеният за уредник Никола Мавродинов прибавя осем великолепни несебърски икони от ХVІ в. 
През 1930 г. цар Борис ІІІ подарява на Народната библиотека и музей картината „Портрет на Софроний Врачански (1812 г.), която се счита за първия светски портрет в българското изкуство. 
От 01. 01. 1950 г. към отдел „Наука, изкуство и култура” при ГНС – Пловдив се създава служба „Градска художествена галерия”, ръководена от художника Ангел Томов. 
Официалното откриване на галерията, наречена тогава Държавна художествена галерия - Пловдив, е на 2 март 1952 г. с първи директор Георги Чайковски. През 1997 г. е преименувана  в Градска художествена галерия. 
Сбирката на галерията през 1952 г. наброява около 300 творби събрани от Народен археологически музей – Пловдив, Държавна библиотека „Иван Вазов” – Пловдив, Окръжен музей при Окръжна постоянна комисия – Пловдив,  Пловдивска общинска градска къща музей (от 1949 г. – Етнографски музей), сбирка на отдел „Наука, изкуство и култура”, музей при Френския мъжки колеж „Св. Августин” – Пловдив, Националната художествена академия - София, Националната художествена галерия – София. 
В момента Градска художествена галерия – Пловдив притежава 7561 творби, от които 2646 – живопис, 2562 – графика, 545 – скулптура и приложни изкуства, 574 – икони, 1234 – мексиканско изкуство. 
Особено представителни колекции има от творчеството на Георги Данчов, Станислав Доспевски, Николай Павлович, Михаил Лютов, Христо Станчев, Цанко Лавренов, Златю Бояджиев, Георги Атанасов, Крум Джаков, творби на голяма част  от южнобългарските художници, както и на поколението от втората половина на ХХ век – Георги Божилов, Йоан Левиев, Колю Витковски, Енчо Пиронков, Димитър Киров, Христо Стефанов и др. През първите години на ХХI се получиха големи дарения на художниците Никола Певичаров и Димитър Кирчев.       
Експозицията се помещава в сградата на девическата гимназия, проектирана и построена под ръководството на арх. Йосиф Шнитер през 1881 г. Подредена е хронологично на три етажа. Включени са над 200 оригинални художествени произведения, които проследяват развитието на българското изобразително изкуство от Възраждането до наши дни. Представени са изявени автори и характерни стилови направления.
Пловдивската колекция е сред най-богатите в страната на художествени творби от ранните периоди на развитие на българското изкуство. Живописният раздел започва с най-рано датираната у нас творба със светски характер (1812 г.) – портрета на основоположника на новобългарската печатна книга, бореца за църковна и политическа независимост Софроний Врачански.
Експонирани са творби на големите ни възрожденски художници, творили в епохата турското робство и в първите години след Освобождението - Георги Данчов, Станислав Доспевски и Николай Павлович. Сред тях е и най-известният и най-автентичен портрет на  Васил Левски рисуван от Георги Данчов.
Изложени са творби на най-ярките представители на следващите поколения български художници – Иван Мърквичка, Антон Митов, Христо Станчев, Константин Величков, Цено Тодоров, Гошка Дацов, Борис Георгиев, Константин Щъркелов, Владимир Димитров-Майстора, Сирак Скитник, Цанко Лавренов, Златю Бояджиев, Давид Перец, поколението художници от 60-те години на ХХ век и съвременни автори, които подчертават самобитността и уникалността на българската художествена култура  нейните връзки с европейското изкуство.   
     
Постоянна експозиция на художника Георги Божилов – Слона
ул. “Княз Церетелев” 11 
тел. (+359 )32 65 31 45
 
Георги Божилов (1933 – 2001 г.) е един от най-ярките представители на поколението пловдивски художници от 60-те години на ХХ век. Неговото  изкуство се отличава с фино естетическо и артистично чувство, култура в рисунъка, майсторство в композицията. Картините му са наситени с поетична мекота произхождаща от монохромните цветови гами, съвършената композиция и деликатната работа с живописната материя. Той е един от първите български художници създаващи абстрактно изкуство. 
Експозицията е открита през 2002 година и представя 42 от най-добрите творби на художника. Може да се проследи неговото развитие и работата му върху предпочитаните лични и социално ангажирани теми.  
 
Постоянна експозиция  на художника Златю Бояджиев
ул. „Съборна” 18 
тел. (+359 )32 63 53 08

Експозицията е открита през 1984 г. Разположена е в къщата на видния възрожденец  д-р Стоян Чомаков, строена през 1858-1860 г. и била за известно време резиденция на българския цар Фердинанд Сакскобурготски. Бюст-паметникът на Златю Бояджиев е дело на скулптора Емил Попов. 
Златю Бояджиев (1903 – 1976 г.) е един от най-известните български художници, със силно самобитно излъчване, характерен запомнящ се стил и неповторима творческа индивидуалност. 
Представени са 76 творби от периода преди и след парализата (1951 г.)  на дясната му ръка, които разкриват неговия своеобразен библейски поглед към света. Стремежът му да намери хармония между твореното от природата и твореното от човека, да осмисли и илюстрира безкрайното шествие на раждания и смърти, да открие чувствителността и поетиката в натурата, и простотата в човешкия бит, се превръща в художествена хармония и нравствена норма. Хоризонтите в картините му изглеждат като раздвижени и диктувани от волята на природата и нейния създател форми, линии, настроения и съдби. Те никога не се възприемат, като граници и не спират въображението, защото основното послание на автора е вярата в съществуването на тайнството.   


ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ  - Постоянна експозиция “Икони от Пловдивския край”
ул.” Съборна” 22 
Тел. (+359 )32 62 60 86

Част от иконите на Градската художествена галерия  са експонирани в сградата на старото начално училище към църквата „Св. св. Константин и Елена” (60-те години на ХІХ век). Те  представляват представителен дял от националната ни съкровищница. Най-добрите образци, подбрани от богатия фонд на галерията и от сбирката на Пловдивската митрополия, илюстрират развитието на иконописното майсторство в Пловдивския край в протежение на пет века. Най-старите и най-ценни творби са икони от XV-XVI столетия, предназначени за царския ред в иконостаси от средновековни църкви.  
Показани са творби на майстори-иконописци от епохата на Средновековието и на едни от най-изявените представители на възрожденските иконописни школи: Христо Димитров – родоначалник на Самоковската школа, на синовете му Димитър и Захарий Зограф, на внука му Станислав Доспевски, икони от тревненски майстори, от одрински зографи и др. Периодично се правят тематични експозиции, които ползват богатството на фондовете, за да разкрият богатата символика в християнското изкуство.    

Постоянна експозиция  на художника Димитър Киров 
Ул. „Кирил Нектариев“ 15 
Тел.(+359 )32 63 33 80 

На източния склон на Джамбаз тепе се намира внушителната по размери и външна украса къща на Верен Стамболян, известна през 70-те и 80-те години на миналия век като Къщата  на художниците в Пловдив.  Тук е кипял истински културен живот – организирали са се пленери и изложби, които я превръщат в международен културен център. Сградата се издига в задната част на двора, фасадата й привлича вниманието с изящния рисунък със светлосенки на орнаментите.
През 2010 г. тук беше приютена и  постоянната експозиция с произведения на Димитър Киров. Той е от пловдивската школа и един от най-ярките представители на българското изобразително изкуство през 60-те и 70-те години, чието творческо наследство има новаторски дух. Творческите му постижения са в сферата на изящното  и декоративно - монументално изкуство. Авторът е носител на множество национални, международни награди и отличия. В експозицията са поместени едни от най-добрите образци на теми и етапи от неговото творчество.  На двора са представени мозайки на тема „любими градове“.

Къща - музей “Атанас Кръстев - Начо Културата” / Галерия „Червеното пони”/
ул. “Д-р Стоян Чомаков” 5а 
Тел. (+359) 32 62 57 92 

Къщата е построена в края на 18 век, в късния несиметричен стил, запазил влиянието на средновековната, отворена към двора къща. Сградата със своите 130 кв.м изглежда доста внушително. Всички стаи на двата етажа са обзаведени с автентични барокови мебели.
Цялостната реставрация на къщата е извършена в началото на 60-те години.
Това е домът на човека, наричан с любов от мнозина „кмета на Стария Пловдив”, дом, в който е живял през последните 50 години от своя живот, и до последните си дни Атанас Кръстев или по-известен като Начо Културата – човекът, който построи и възроди Старинен Пловдив и го насели с духовете на писатели, поети, художници, артисти и музиканти. Прозвището Начо Културата е признанието на хората пред кмета, за когото в продължение на 32 години Стария град е призвание, страст, съдба и невеста.
Музеят е основан през 2003 година, непосредствено след смъртта на бележития българин, отдал целия си съзнателен живот за възстановяването и популяризирането на архитектурния резерват „Старинен Пловдив”.
Освен съхранения характерен възрожденски интериор, типичен за старите пловдивски къщи, в музея посетителите могат да се докоснат и до атмосферата на неговия дом, до интимния му свят, съхранени чрез вещите и мебелите, които са го заобикаляли през целия му живот.
Галерия „Червено пони” е основана през 1989 год. като първата частна художествена галерия в гр. Пловдив от Атанас Кръстев – Начо Културата. От нейното основаване, до сега, галерия „Червено пони” е била любезен домакин за изявите на много известни български и чужди автори. В нея са излагали картини имена като Светлин Русев, Георги Божилов – Слона, Димитър Киров, Милко Божков, Стоян Цанев, Йоан Левиев, Свилен Блажев, Ангел Гешев, Андрей Даниел, Кольо Карамфилов, Йон Георгиу и много други.

ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ - Постоянна експозиция на художника Цанко Лавренов и Постоянна експозиция “Мексиканско изкуство”
ул. “Артин Гидиков” 11 
тел. (+359) 32 62 87 45

На първият етаж е представено мексиканско изкуство – съвременна  мексиканска графика, художествени занаяти и копия на каменна пластика и керамика, музикални инструменти на древни култури от Мексико. Графичното изкуство в Мексико от началото на ХХ век, наред с монументалната живопис, има силен социален ефект поради възможността да се тиражира и репродуцира в печатните средствата за масова информация. Тласък в неговото развитие дава творчеството на големият мексикански художник Хосе Гваделупе Посада. Почти всички мексикански художници работят в графични техники и развиват графичното изкуство с идеята да го направят по-достъпно до голям брой публика. 
Колекцията от 1150 графики е обогатена с копия на доколумбова  каменна пластика и керамика, произведения на приложното изкуство и копия на традиционни музикални инструменти. Експонатите са подарени в чест на 1 300-та годишнината на Българската държава, а музеят е открит в 1981 г.   
На вторият етаж е подредена постоянна експозиция от творби на художника Цанко Лавренов (1896 – 1978 г.). Той е сред най-чистите български примитивисти, черпещ вдъхновение от културното наследство, иконописта и народния бит. Самобитният му талант обогатява характерното за българската култура движение “За родно изкуство”. Автор е на много публикации в областта на старата и нова българска живопис и графика. 
Експонираните 60 платна на художника дават цялостна и завършена представа за неговото творчество, в което чрез оригинален индивидуален стил са пресъздадени атмосферата, духа и бита от епохата на българското Възраждане и съвремието на художника. Картините му “Старият Пловдив”, “Малка нощна музика” и “Панаир” са емблематични за българското изкуство, а цикълът “Манастири” е един прекрасен художествен документ за българската духовна култура от времето на Възраждането. 
Експозицията е обогатена с текстове, фотографии, факсимилета и рисунки на художника.

ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ - Постоянна експозиция  на художника Енчо Пиронков
ул. “Васил Кънчев” 1 
тел. (+359 )32 63 80 55

Експонирани са 45 дарени от автора творби обхващащи различни периоди от неговото творческо развитие. 
Енчо Пиронков (роден 1932 г.) е от поколението художници, което през 60-те години на ХХ век осъвремени облика не само на пловдивската живописна школа, но и на българското изобразително изкуство. Във времето на тоталитарната култура  те създадоха и развиха ново съвременно пластическо мислене, което ги приобщи към европейските художествени процеси и постави началото на българския модернизъм чрез утвърждаване на нов възглед по отношение на формата и колорита.
Стилът на Енчо Пиронков се отличава със силен експресивен жест при полагане на боите, ярък колорит с редуващи се топли и студени цветове. Той фрагментира пространството и вписва в него фигури заемащи ритуални пози. Драматизмът на общуване с тези композиции се подсилва от мистиката на тематичното послание и от силното противопоставяне на светло-тъмно  в тях.  

Галерия-музей „Филипополис” 
ул. “Съборна” 29  
тел. (+359 )32 62 27 42

На 17 септември  2003 г. , в реставрираната и адаптирана от Теодора и Стефан Малецови къща на Хаджи Алеко Цветков, строена през 1865 г., е открита експозиция с картини от тяхната колекция. Това е първият частен художествен музей на класическата  живописна традиция в Пловдив, открит за посещение. Картините са събирани години, с колекционерско упорство и с цел  да покажат по възможност най-доброто от старото и съвременно българско изкуство. 
В колекцията се откриват познати и непознати картини от известни стари български майстори като Енчо Пиронков, Димитър Добрович, Георги Митов, Цено Тодоров, Ненко Балкански, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Димитър Киров, Теофан Сокеров, Константин Щъркелов, Георги Машев, Елена Карамихайлова, Никола Танев, Сирак Скитник, Данаил Дечев, Христо Станчев, Цанко Лавренов, Васил Барков и др. Виждат се позабравени автори, като: Димо Сотиров, Димитър Куманов, Анастас Стайков, Дарена Георгиева, Нягол Станчев и др. 
Сбирката от съвременни автори подчертава изключителното богатство от имена, стилове и художествени направления в съвременното българско изобразително изкуство, в частност на създаденото в Пловдив. Периодично се откриват изложби на  стари майстори и художници от съвремието.       

ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ  - Зали за временни експозиции 
ул.”Княз Александър I” 15
тел.(+359) 32 62 42 21 

Изложбените пространства се помещават в сграда с типична градска архитектура от началото на 20 век.  В залите на двата етажа се представят временни изложби на изтъкнати български  и чуждестранни художници.



Коментар