Форма за търсене

Вие сте тук

Тепетата

Харесва ли ви?
Рейтинг: 
Average: 3.5 (63 votes)

"Младежки хълм" (Джендем тепе) - 285,5 м н.в., е разположен в югозападната част на район „Централен” на град Пловдив. Територията на хълма е причислена към зелената система на града в ролята си на парк за широко обществено ползване. Най-големият по площ, най-високият и най-отдалеченият от центъра на града, Младежки хълм е сравнително най-малко повлиян от човешката дейност. Хълмът заедно с неговата ниска паркова част са обявени през 1995 г. от МОСВ за природна забележителност, като предмет на опазване са уникалните геоморфоложки образувания на Пловдивския плутон, разкриващи се тук, както и специфичният ландшафт, редките и защитените видове на флората, а също и на фауната.

"Хълм на Освободителите" (Бунарджика) - 265 м н.в., е разположен в централната градска част на град Пловдив и административно принадлежи към Район „Централен“. Територията на хълма е причислена към зелената система на града в ролята си на парк за широко обществено ползване.

До края на ХІХ век хълмът е бил извън града и не представлявал интерес за Пловдивчани. Самият хълм не бил залесен, за което свидетелстват историческите източници. Първото засаждане на голите места на Бунарджика станало на 25 VІІІ (6.ІХ) 1881 год., във връзка с едно решение на градския съвет за тепетата да се полагат по-големи грижи. Така хълма постепенно се превръща в „диво место“ обрасло с дървета и храсти, редуващи се с цветни полянки, прорязани от малки поточета, местообитание на множество птички. През 30-те години започва изграждането на пътеките с каменни стъпала и парапети, настлани с дребен паваж, които достигат до върха. По това време се изграждат колонадите и арките на водопадите, циментовата пързалка и ресторанта над тях. Изграждането му отново се подновява през 50-те години, когато се заражда идеята за изграждане на паметник на съветската армия, който е изграден през 1956-1957 год. По това време е изграден и летния театър, стадион „Кочо Цветаров“ с баскетболно игрище. През 60-те години са прокарани многобройните пътеки и стълби в скалните масиви, изградени са алпинеумите във високата част. Хълмът на Освободителите се превръща в привлекателно място за отдих. През 1990 год. НИПК обявява хълма за паметник на градинско-парковото изкуство, а през 1995 год. МОСВ го обявява за природна забележителност.

Важно място между шестте хълма заема „Данов хълм“ (Сахат тепе) - 227 м н.в., като може би една от основните причини за това е централното му местоположение в „супер-центъра“ на града. Природна забележителност „Данов хълм“ се намира в най-урбанизираната, централна част на град Пловдив, на около 60-70 м западно от главната пешеходна улица „Княз Александър I“. "Данов хълм" е по-познат сред Пловдивчани със старото си име – Сахат (часовник) тепе поради часовниковата кула, издигаща се там от векове. Малко хора знаят, че за известно време той се е казвал и „Васил Коларов“. Идеята за сегашното му име - „Данов хълм” е още от 1905 г., най-вече заради почина на тогавашния (1881 г.) кмет на града Христо Данов да се залесят Пловдивските тепета. До края на ХІХ век хълмът представлявал гола скала, която стърчала с двата си върха над града и не била популярно място за рекреация. Около 1910 год. започват по-сериозните „градинарски“ работи по хълма, когато е назначен за пазач и градинар Никола Клисуреца. Понастоящем Данов хълм съчетава функциите на градски парк за широко обществено ползване, културно-историческа забележителност (паметник на парковото и градинското изкуство) и защитена територия – природна забележителност, опазваща биологичното разнообразие и уникалния характерен за хълма ландшафт, станал знаков за град Пловдив като един от неговите основни символи. Обект на защита са и ценни растителни и животински видове сред които балкански ендемити, видове включени в Червената книга на България, редки за страната растения и др.

Следващите три тепета образуват така нареченото „Трихълмие“ (Тримонциум), което се състои от "Таксим тепе" - 195 м н.в., "Джамбаз тепе" - 212 м н.в. и "Небет тепе" - 207 м н.в. Там е разположен Архитектурен резерват „Старинен Пловдив“.

До XX век тепетата са седем, но през 30-те години Марково тепе е частично разрушено заради добива на скален материал за павета от него.



Коментар