Когато човек попадне за първи път в Пловдив, сякаш се озовава в машина на времето - може да пропътува хилядолетия назад и да усети духа на един от най-старите градове в света, съхранили се и до днес.
Това е един от градовете с най-богато антично наследство на Стария континент, наречен „новата археологическа дестинация на Европа” от авторитетната медия Archeology Travel.
Първите следи от живот под тепетата са от VI–V хил. пр. Хр., като от този период са известни няколко селища, най-важното от които е разположено на Трихълмието.
През 342 г. пр. Хр. Филип II Македонски завладява съществуващото тракийско селище. То бързо се разраства и урбанизира, а впоследствие става известно в древния свят с името Филипопол (град на Филип).
До нас е достигнало описанието на гръцкия писател Лукиан от II век сл. Хр.: „Кълна се в Зевс, Херакле, най-големият и най-красивият [град] от всички! Наистина отдалече блести красотата му. И една огромна река преминава покрай него, като го докосва съвсем отблизо.” думи на Хермес, Роби-бегълци, Лукиан, 165–166 г.
През вековете имената на града се променят: Евмолпия, Одриса, Тримонциум, Пулпудева, Пълдин и др.
През I век сл. Хр. градът окончателно попада в пределите на Римската империя. Изключително важното географско разположение обуславя неговия възход и през тази епоха. Строят се множество пътища и обществени сгради, като голяма част са запазени и до днес: Античен театър, Римски стадион, Античен форум с Одеон, акведукти, Източна порта на Филипопол.
Други значими антични паметници са Епископската базилика на Филипопол (IV-VI в.), Малката раннохристиянска базилика (V-VI в.), Късноантична сграда Ирини (IV-V в.) и др.
С богатото си културно наследство Пловдив е една от най-интересните дестинации за археологически туризъм в Европа.