12.12.2016

Днес, на празника Свети Спиридон, известен още като „Денят на майсторите“, заместник-кметът по култура и туризъм на община Пловдив Амелия Гешева обяви официално началото на реставрационните дейности на една от най-уникалните бани в Старинен Пловдив, намираща се в къща „Хиндлиян“.

Къщата е един от ценните и най-посещавани обекти на територията на Стария град, а в последните години е предпочитано място за провеждане на сватбени ритуали.  Новината бе оповестена на специална среща с медиите, провела се намясто в „Хиндлиян“, на която присъстваха част от екипа на ОИ „Старинен Пловдив“ и Никола Стоянов, пряко ангажиран с реставрацията.

„Никола Стоянов е участвал в реставрацията на къщата през всичките периоди до настоящия момент”, обяви зам.-кметът по култура Амелия Гешева и разказа, че къща Хиндлиян е била значително увредена още през 50-те години на миналия век, но поради настанените в нея квартиранти, тогава не е било възможно да се пристъпи към реставрация. През 1974 г. е обявена за национален паметник на културата и в този период за първи път започва работата по нея. През 2006 г., къщата е включена в проекта за реставрация по линия на ЮНЕСКО – JAPAN TRUST FUND/ MPR“SS0504., като тогава е реставрирана южната фасада на сградата и е извършено изписване на маазата. (по споразумение за финансиране на седем обекта на ЮНЕСКО – JAPAN TRUST FUND/ MPR“SS0504 от 22.03.2005г.)

През 2009-та имотът е прехвърлен от държавата в патримониума на община Пловдив.

Изпълнение на поетапна реставрация на обекта, община Пловдив и ОИ ”Старинен Пловдив” започват активно от 2013 г. През същата година, в реставрация на фасади и подмяна на дограма, ОИ „Старинен Пловдив“ влага около 125 хил. лева. През следващата 2014 г., ОИ „Старинен Пловдив" изготвя и съгласува с Министерството на културата „Проект за аварийни консервационно - реставрационни работи на къща „Хиндлиян“, обхващащ извършването на реставрационни дейности на първия етаж на къщата и банята.

През 2015 година и 2016 година се работи по проектиране, съгласуване и разрешаване на дългогодишния проблем с подпочвените води в дворното пространство. Проблемът с обратния наклон на двора, който наводняваше къщата е решен през септември 2016 и това  позволява да се пристъпи към следващия етап и да започнат аварийно-реставрационни работи по нарушената декорация на банята в къщата    

Консервационно – реставрационните работи ще бъдат извършени както в самата баня, така и в предверието към нея. Уникална за времето си, банята от мрамор и гипс  е единствена от този тип в България. Изпълнена изключително ефектно със сводове и купол с отвори, през които влиза слънчева светлина, тя е създадена на принципа на римските хипокаусти. Банята се е отоплявала чрез подово отопление, били са вградени глинени тръби с отвори, по които е циркулирал горещ въздух. Той се е подгрявал от огнището, разположено в кухото пространство между стените на кухнята и на банята. Водата за миене и къпане се е топлела в казани. Тъй като тепетата в Пловдив нямат подпочвени води, къщата е оборудвана и с изкуствен водоизточник – дълбок кладенец, облицован отвътре с варовик, който служи за филтър и през който се просмуква дъждовната вода. Така събраната вода се е съхранявала в цистерни.

Консервационно – реставрационните работи на банята ще включват внимателно механично почистване на деструктирали участъци и остраняване на соли; биоцидна обработка за отстраняване на мухъл и плесени;  укрепване на почистената оригинална щукатура (основата на пластичната украса) чрез пропиване със силикатна или акрилна емулсия; възстановяване на декоративната пластика - китване, моделиране на пластични детайли, шлайфане и полиране.

В предверието на банята ще бъде извършено възстановяване на мазилковия грунд на увредените участъци;     полагане на основен тон по оригинал и изтегляне на бандове и линии.

Срокът за извършване на консервационно-реставрационните работи е 90 дни, а стойността на дейностите е около 8000 лв.

„В момента планираме бюджета за предстоящия археологически сезон и се надявам догодина да имаме добри дейности със защитен бюджет в опазването на културно-историческото наследство на Пловдив”, каза зам.-кметът. Тя се надява през следващата година подобна реставрация да започне и в банята в къща-музей Златю Бояджиев. „Банята в къща Златю Бояджиев е по –помпозна, защото къщата е била царска резиденция, но никога не е била обект на реставрация”, допълни тя. Догодина ще бъде внесен проект за съгласуване в Министерството на културата за реставрирането и на банята в къща Златю Бояджиев.

Археологическите разкопки на Небет тепе са зазимени, съобщи още Амелия Гешева като уточни, че след дни предстои пресконференция, с участието на експертите от РАМ, на която официално ще бъдат оповестени етапите на различните археологически обекти в Пловдив. Дейностите по Голямата базилика продължават и през зимните месеци, докато времето позволява това.

Къща Хиндлиян е строена в периода 1834 – 1835 година. Принадлежала е на Степан Мануг – богат арменски търговец, който е имал големи търговски успехи в Индия. По тази причина, турците го наричат Хиндиоглу, откъдето идва и прякорът му – Хиндлиян.

Особено интересна и ценна е самата архитектура на дома. Фасадата е ориентирана на север, а входът на къщата е между двете симетрични крила на сградата. На първия етаж стаите са по-малки и хладни, за да осигурят мир и прохлада на обитателите в летните пловдивски жеги. Помислено е и за лесното отопление през зимата, затова таваните нарочно са направени по-ниски. От мрамор е направен и ефектният фонтан на втория етаж на къщата. Той е пръскал розова вода, за да ароматизира въздуха и да създава настроение у обитателите и техните гости. Фонтанът обаче е само детайл от лукса в дома. Холът, наричан по онова време „хайет“ е с размери 86 квадратни метра, и в него мебелировката и декорацията са изпипани до последния детайл.

За стенописите на долния етаж на къщата за първи път са използвани шаблони. Стенописите на горния етаж, както и тези в салона изобразяват пейзажи от Александрия, Венеция, Цариград, Лисабон, все местата, на които е пътувал стопанинът. Рисувани са от двама чирпански майстори – Мока и Мавруди за шест месеца.