Късноантична сграда „Ирини“ е разкрита при спасителни археологически проучвания, направени в периода 1983 – 1984 г. в центъра на Пловдив. Разположена е североизточно от форума и в непосредствена близост до Епископската базилика. Сградата, заедно с части от античната улична мрежа, е запазена и експонирана на място в съвременния пешеходен подлез „Археологически“.
Късноантичната жилищна сграда заема две трети от една инсула (квартал) в центъра на античния Филипопол и се състои от представителна и домакинска  части. Представителната и част – перистилен двор, заобиколен от портици и няколко помещения с полихромни подови мозайки, се датира от ІV – V век.
Мозайките, заемащи 160 кв.м, съдържат разнообразни орнаментално-геометрични композиции, наситени с растителни и фигурални изображения. Останките от пещ за изработка на стъкло и смалт, разкрити в перистилния двор, са ключово свидетелство за дейността на мозаечното ателие.
Мястото и ролята на собственика на сграда „Ирини“ в живота на града е видно и от наличието на улица (cardo), допълнително трасирана по време на изграждането на Епископската базилика, за да осигури пряка връзка между двете сгради. Възприето е мнението, че късноантичната сграда „Ирини“ е функционирала като резиденция на епископа на Филипопол.