Едно от най-големите природни богатства е водата. Стремежът на хората към чиста питейна вода датира от най-древни времена. Трудно е било обаче тя да се пренесе до градовете, особено когато са разположени в равнината. За да преодолеят този проблем, римляните достигнали до едно от най-грандиозните инженерно-технически постижения – акведуктите. Това са били най-скъпите обществени съоръжения, строени по време на Римската империя.
Античният Филипопол се е снабдявал с чиста питейна вода от Родопите. Двата основни каптажа са открити в близост до днешните села Куклен и Марково. Съществували са няколко акведукта и един глинен водопровод. Проучванията показават, че Филипопол се сдобива с акведукт за първи път в края на II - началото на III в., а през V-VI в. те са преустроени и подобрени. Пътят на един от акведуктите е проследен до пл. Римски стадион, като се предполага, че в близост е бил разположен и разпределителният резервоар (кастелум), откъдето ставало разпределението на водата в града. По-добре запазеният и най-внушителен акведукт е иззидан от тухли и камъни и на места достига височина от около 14 м, като кръстовидните пилони на арката, носеща зидания водопровод, са с размери 3,40 × 4,40 м. Във височина е използван характерният за римляните начин на зидане - редове каменни квадри са последвани от  редове тухли. Тази техника на градеж се нарича opus mixtum, или смесена зидария. На определени разстояния извън трасето на акведукта, но съвсем близо до него, са изградени масивни кули. Те са служели за поправяне, почистване, проветряване и регулиране на работата на съоръжението. За построяването на акведукта е било организирано специално производство на строителен материал – тухли, които и до днес носят печатите на ателиетата, които са ги произвели.
Не са много градовете в Европа, в които са открити акведукти. Това са били скъпи  и трудни за строителство съоръжения, които само богати и значими градове са можели да си позволят - още едно потвърждение за значимостта на Филипопол в Античността.