Църквата „Свети свети Константин и Елена” е един от древните християнски храмове в град Пловдив. Разположен е в центъра на старинната част на града, върху самата крепостна стена на Акропола. Тя е част от Архитектурния комплекс „Старинен Пловдив”.
През 304 г., на мястото, където днес се намира църквата, били обезглавени заради християнската си вяра мъчениците Севериан и Мемнос. Преди тях заради вярата си загинали и 38–те Пловдивски мъченици.
Според проучванията на археолози и историци храмът до Хисар Капия бил издигнат около тридесет години след мъченическата смърт на Светите Севериан и Мемнос и техните 38 другари. Така бил построен първият храм на Господа в града на тепетата, и той бил в чест на светите мъченици Севериан и Мемнос. След този период няма почти никакви сведения за историята на този древен храм. За него споменава чак през 1578 г. немският богослов Стефан Герлах.
Храмът бил многократно разрушаван и после пак въздиган. Има сведение, че през 1810 г. настоятел станал видният абаджия от Копривщица Тодор Моравенов. Той и пловдивският възрожденец Вълко Чалъков успяват да издигнат наново разрушения храм, като в този си вид църквата „Свети свети Константин и Елена” е достигнала до наши дни.

Новопостроеният храм бил един от най-големите за своето време, с размери 26 на 17,5 метра  и височина – 8 метра. Той е с архитектура, типична за ХІХ в., дело на известния майстор от Брациговската школа Петко Петков – Боз. Уникален по своята същност е и иконостасът на храма. Той бил изработен във Виена. Запазена е една разписка от 17 март 1836 г., според която става ясно, че майстор на този иконостас бил Йоан Пашкула от село Мецово. Иконостасът е направен изцяло в бароков стил, но особено го подчертават като уникален неговата позлата и полихромна украса. Завършен е през 1836 г., но позлатата му е направена по-късно. Първият ред от иконостасните икони били дело на известния български иконописец Захари Зограф. От ХІV-ХV в. са и старите иконостасни икони. Йоан Пашкула резбовал още балдахина над Светия Престол и Архиерейския Трон. Димитър Станишев от Дебърската школа пък изработил т.нар. проскинитарий, намиращ се в средната част на храма. Църквата била цялостно изписана през 1864 – 1866 г. от Стефан Андонов и Атанас Гюдженов от Пазарджик. Днес църквата „Свети свети Константин  и Елена” е един от пловдивските храмове, чиято оригинална стенопис е изцяло запазена.

През 50–те години на ХХ в. при направените разкопки под абсидата на храма били открити някои забележителности като правоъгълната кула, свързана с отбраната на източната крепостна порта – Хисар Капия. Също и костницата, съхраняваща костите на десетки поколения знатни пловдивчани.

През 60–те години на ХІХ в. в северозападния ъгъл на двора е построена 13 метрова камбанария, която е на пет етажа датира и има две камбани – малка и голяма. В южната част на двора се намира и някогашното енорийско училище. Сега то е преустроено в иконна галерия, където като постоянна експозиция са изложени различни образци на иконното изкуство. В тази експозиция най-стари и ценни са творбите от ХІV – ХVІ в., включващи старите иконостасни икони на храма, съществуващи от времето преди възстановяването му. Има също така произведения, датиращи от ХV – ХVІІІ в.

От месец юли 2007 г., по инициатива на Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай, храмът е постоянно действащ. Назначен е свещеник, който редовно да извършва богослужение и да обгрижва енорията при храма.