Театрална постановка "Вграждане"

РЕЖИСУРА И ДРАМАТУРГИЯ - Веселка Кунчева
СЦЕНОГРАФИЯ, КОСТЮМИ И КУКЛИ - Мариета Голомехова
МУЗИКА - Христо Намлиев
ХОРЕОГРАФИЯ - Стефан Витанов
ДРАМАТУРГИЧНА ОСНОВА - Мария Станкова
КОНСУЛТАНТ-ЕТНОЛОГ - доц. д-р Веселка Тончева
УЧАСТВАТ - Стоян Дойчев, Татяна Етимова / Поли Христова, Наталия Василева, Михаела Андонова, Живко Джуранов, Росен Русев, Александър Караманов
ОПИСАНИЕ
"На всяка вода мост трябва, за да го тъпчат краката, да идват и да си отиват по техни си работи". За да остане мостът нерушим и всевечен трябва в основите му да се положи жертва. Майстор Манол вгражда любовта на живота си – Неда. Докъде може да стигне егоизмът на твореца? Докъде може да стигне, за да увековечи творението си? Къде е границата, която не бива да се прекрачва? Има ли такава граница? Човешкият живот е тленен, а произведението – безсмъртно. Грях ли е да отнемеш едното, заради другото? Бог направил човека и му вдъхнал душа. Манол създал мост и вградил в него душа. Душата на любимата си. За да остане мостът. Завинаги!

ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ - 60 мин.
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ВЪЗРАСТ - от 14 години
ПРЕМИЕРА - 28 септември 2012 г.
ТЕХНИЧЕСКИ СЪСТАВ:
Помощник-режисьор - Боряна Такова | Тонтехник - Антоанета Христакиева и Тодор Чорбов | Художник осветление - Запрян Кючуков  | Театър майстор - Спас Терзов
АТЕЛИЕТА
Художници - Ангелина Янакиева, Елица Маринова, Пламен Порязов | Шивашко ателие „Меравел” – Меглена Илиева | Домакин - Катя Груева | Дизайн плакат и брошура - Марина Додова / Даниел Рашев | Снимки - Иван Дончев, Гергана Стаматова

...Изследването в театъра винаги е било онази важна брънка, заради която творците са се будили нощем и са броeли звездите, търсейки знаци по тъмното небе. В своя премиерен спектакъл „Вграждане“ на Държавен куклен театър- Пловдив режисьорката Веселка Кунчева ще ни отведе в едно общо, изпълнено с мистичност и тайни, пътуване. Пътуване-връщане и пътуване-изследване. Към отдавна разказвани истории, към стари и мъдри легенди, към мита за един творец и една жена. Преживявайки и чувствайки чрез тялото, като „израз на неизразимото“, в бурния ритъм на звуци, които ни връщат към далечни, забравени корени, режисьорката заедно с актьорите и целия творчески екип на театъра е открила нещо ценно. Съкровено. Не идеята да препрочетем легендите, не мисълта за патетично връщане към българското, а нещо изначално, което провокира идеята за творчество. Като извор на смисли. Като необятност с постоянно присъствие, от която винаги можем да се учим. Стига да открехнем сетивата си.
....като сън, който е реалност.                       
Катерина Георгиева