Форма за търсене

Вие сте тук

Регионален исторически музей - Експозиция "Съединение на България 1885"

Телефон: +359 32 629409 уебсайт: http://www.historymuseumplovdiv.org/
Харесва ли ви?
Рейтинг: 
Average: 3.8 (23 votes)

Експозициите "Съединение на България от 1885 г." на пл."Съединение" №1, "Българско Възраждане" на ул. "Цанко Лавренов" №1, "Книгоиздаване в България през втората половина на XIX и началото на XX век" на ул. "Митрополит Паисий" №2 и Музеен център за съвременна история на ул. "Ангел Букорещлиев" №14 ще приемат посетители при следните условия:

1. Влизането в експозициите се извършва по двама души, с изключение на семейните посещения. След закупуването на билет от посетителя залите се разглеждат последователно, като в една зала не могат да бъдат едновременно повече от двама души или семейство. Във всяка сграда на музея може да има максимум до десет души посетители. Разглеждането на залите се извършва еднопосочно, като е забранено повторното разглеждане на зали;

2. Между всеки от посетителите в експозициите се спазва поне 1,5 метра физическо разстояние;

3. Всички посетители са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство покриващо изцяло носа и устата /кърпа, шал, шлем/;

4. На входа на експозицията се осигурява дезинфектант за задължително дезинфекциране на ръцете на посетителите;

5. Забранено е пипането с ръце на музейните витрини;

6. Противоепидемичната мярка за спазване на физическата дистанция от най-малко 1,5 метра се спазва от всички лица и в дворните пространства на музея;

7. С цел предпазване здравето на служителите и посетителите са забранени изнасянето на беседи и груповите посещения в музея;


Регионален исторически музей

Експозиция „Съединение на България от 1885 г.” е разположена в сградата на Областното събрание /парламент/ на Източна Румелия. Тя е проектирана от архитект Пиетро Монтани и е едно от неговите най-значими творчески постижения. Роден в областта Савоя, той става част от многобройната колония чужденци, установили се в Пловдив след Руско-турската освободителна война /1877-1878 г./. Строителството на сградата продължава от 1883 до 1885 г. под ръководството на архитект Оскар Льофе. За заседанията на депутатите е предвидена просторна парламентарна зала, а страничните крила са предназначени за работа на администрацията. На 6 септември 1885 г. е провъзгласено Съединението на Източна Румелия и Княжество България и тъй като столица на обединената българска държава е София, сградата остава без първоначалното си предназначение. През март 1886 г., със заповед на министър-председателя Петко Каравелов, в нея се настанява Пловдивската народна библиотека и музей. Близо 100 години това е най-значимият културен институт в Пловдив. През 1895 г. тук е учредена пловдивската Търговско-индустриална камара, през 1912 г. се създава и Дружеството на южнобългарските художници, организирани са първите  художествени изложби. През годините автентичният вид на сградата е съхранен и тя продължава да е едно от културните средища на Пловдив.

Музейната експозиция „Съединение на България 1885 г.” е открита през 1985 г. по повод  честване 100 годишнината от Съединението на Княжество България и Източна Румелия – събитие превърнало се в национален символ на новата ни история. Експозицията обхваща периода от подписването на Берлинския договор през 1878 година, който разпокъсва земите, населени с българи на пет части, до Сръбско-българската война от 1885 г. Основните акценти са върху изграждането и развитието на Източна Румелия като втора българска държава, подготовката и осъществяването на Съединението с Княжество България на 6 септември 1885 година. Върху площ от 900 кв.м. в пет зали са разположени оригинални експонати /лични вещи, печати, наградни знаци, хладно и огнестрелно оръжие/, снимки и документи на участници в Съединението и Сръбско-българската война. Подготовката и реализирането на Съединението са дело на цялото българско общество – уникален пример за единодействие на народ и водачи. Съединението дава знак за жизнеността, издръжливостта и порастналото самочувствие на българския народ. След неговото признаване българската държава разширява значително територията и увеличава населението си, а с това и  влиянието си пред Великите сили и Османската империя за окончателното разрешаване на българския национален въпрос – обединението на всички населени с българи земи в едно  Отечество.

Музейна експозиция

"Девети пехотен пловдивски полк във войните за национално обединение"

Трябва ли и по какъв начин да бъде показана военната ни история в експозициите на регионалните музеи в България? Така, че да бъде различна в Пловдив, Сливен, Бургас, Варна, Русе, но да представя истината за българските войни за национално обединение. Този въпрос ни вълнува от доста години в Регионален исторически музей - Пловдив и неговия отговор намерихме в процеса на подготовката на честването на 125-годишнината от създаването на Девети пехотен пловдивски полк. Всъщност неговото точно наименование е "Девети пехотен на Н. Ц. В. Княгиня Клементина полк". Създаден е в края на 1885 г., след Съединението на Княжество България и Източна Румелия, като резултат от военно-териториалното деление на страната и полковата организация. Рекрутира се в района на днешната Пловдивска област, без Карловско, Първомайско и Асеновградско и става символ на воинската доблест на пловдивчани и жителите на околните общини. Така войниците в ротите са от близки селища, познават се, заедно делят несгодите на воинския живот, подкрепят се в тежките моменти на боя. Полкът е наследник на славните традици на Четвърта опълченска дружина, която след Освобождението се разполага в Пловдив; на Втора дружина на Източнорумелийската милиция, която под командването на майор Данаил Николаев на 6 септември 1885г. обявява Съединението на България и участва в неговата военна защита на Сливница.

В експозицията, която открихме на 21 юни 2011 г. в сградата на музея на пл. "Съединение" № 1 в Пловдив, представяме подготовката и участието на полка във войните за национално обединение. Благодарение идеята на полковник Васил Делов – командир на полка в края на ХІХ век, имаме възможността да покажем изключително качествен снимков материал за офицерите, войниците, техните занятия и живот в казармите на полка – това е образът на българския воин. От военните архиви и нашите фондове издирихме фотографии от фронтовия живот, които маркират времена и места на славни победи – освобождението на Родопите и Беломорието и офицерите на полка при Шаркьой на Мраморно море по време на Балканската война; кратките но кръвопролитни сражения при Серка планина и Криволак  по време на Междусъюзническата война, когато полкът участва в разгрома на сръбската Моравска дивизия; първата отбрана на Дойран и сраженията при Завоя на река Черна по време на Първата световна война, когато полкът в непрекъснати боеве губи значителна част от своите войници и офицери и поручиците поемат командването на дружините; героичните сражения при Деве баир, Крива паланка, Стражин, Страцин и Куманово през Втората световна война.

Несъмнено най-голям интерес предизвиква колекцията оръжие, с което е въоръжен полка от създаването му до неговото разформироване през 1955 г. и военните трофеи – пленено турско знаме от Родопския отряд през 1912 г., пушки, пистолети и униформи.  Но не по-малък е интересът към ордените и медалите на героите от войните, картините на военния художник Христо Станчев, инструментариума на военния лекар д-р Михаил Кръстев, „военното творчество” измайсторено от войниците в окопите на Първата световна война. За да направим експозицията по-интересна за децата,  възстановихме команден пункт на полка от 1917 г., когато негов командир е легендарният полковник Борис Дрангов. Тук оригинални са офицерското походно легло, полковата пишеща машина и телефон.

Показател за актуалността на тази музейна експозиция е интереса на обществеността още в процеса на нейната подготовка. Трогателни бяха жестовете на бивши войници и офицери от полка и техните наследници, които дариха ключа от неговата казарма и трофейно оръжие (полковник Генко Челибаков); манифеста за влизане на България в Първата световна война, прочетен пред полка през октомври 1915 г.; пълния набор от снимки на полковник Иван Бонев - командир на полка по време Отечествената война (неговият син д-р Боню Бонев); снимките на генерал Никола Генчев – командир на Втора пехотна дивизия (неговият син професор Любомир Генчев) и още много други. Десетки бяха хората, които дойдоха с молба за изясняване съдбата на техни дядовци и бащи – загинали воини от 9 пехотен или другите полкове на българската войска.

Тази експозиция показва един от пътищата, по който съвременните музеи трябва да търсят своята концепция за българската военна история. Тя трябва да присъства в техните експозиции вълнуваща и разнолика, защото всеки пехотен, кавалерийски или артилерийски полк пази съкровени тайни от нашето минало. Ние българите трябва да се гордеем и да не забравяме военните подвизи на своите деди. Когато във военна болница след превземането на Одринската крепост запитали войник с отрязана ръка, защо е тъй усмихнат и окрилен, той отговорил: "Да, ръката ми стана по-къса, но България стана по-голяма!" Ето така се изгражда България.

Ден за безплатно посещение: всеки първи четвъртък от месеца 

  • Исторически период

  • Ново време
  • Работно време

  • Почивни дни - събота и неделя; Понеделник - петък - 9:00 - 17:00 часа