Форма за търсене

Вие сте тук

Регионален природонаучен музей

Телефон: +359 32 633096 Е-майл: pnm_plovdiv@abv.bg уебсайт: http://www.rnhm.org
Харесва ли ви?
Рейтинг: 
Average: 5 (6 votes)

Работно време:
понеделник-неделя 08.30 - 17.00 

Цени на билети: възрастни - 4,00 лв. студенти, ученици - 2,00 лв. деца до 7 години - 1,00 лв.
Цени на билети зa дигитален планетариум: Единични билети: възрастни - 10,00 лв. студенти, ученици - 7,00 лв.,
деца до 7 години - 3,00 лв.
Групови билети за дигитален планетариум: от 5 до 50 възрастни - 7,00 лв., 
от 5 до 50 студенти, ученици - 6,00 лв. 

Часове за прожекции в дигитален планетариум: 09:00, 10:30, 12:00, 13:30, 15:00.
За големи групи предварителна резервация на тел. +359 32 633096.


След реконструкцията Регионален природонаучен музей – Пловдив притежава най-богатия и разнообразен в страната аквариум на подземното ниво, който съдържа 216 вида риби, октоподи и терариум с живи животни, както и дигитален планетариум. Куполът на планетариума е с диаметър 8 метра, с 50 седящи места, които пренасят хората в реална обстановка - природата, космоса.

История

На 05.09.1955 година в сградата на бившата община се открива музеят като „Временна изложба на материали на бъдещ Природонаучен музей”.

На 8 май 1960 година се открива първата научно и художествено подредена експозиция, подчинена на българската флора, фауна и геология. През 1970 – 1971 година се изграждат научните фондове към музея с раздели: Геология, Ботаника, Зоология на безгръбначните животни и Зоология на гръбначните животни. През 1974 година музейната експозиция се обогатява с нови раздели: „Минерали от Родопския масив” и цялостна реконструкция и художествено оформление на експозицията в зала „Геология”, „Наши ядливи и отровни гъби”, „Защитени природни обекти и растения в Пловдивски край”.  

През 1974 година за първи път в експозицията на Природонаучните музеи в страната се изгради в избените помещения на музея жив кът – „СЛАДКОВОДЕН АКВАРИУМ”. Разположен на 100 кв.м  площ, тук в 44 красиво оформени аквариума са показани над 32 вида декоративни риби и екзотични растения. От 1988 до 1993 година се извършва цялостно подобрение на съществуващата експозиция, със засилен екологичен елемент във всички зали, обогатяване с нови материали, витрини, ново художествено оформление на витрините в съществуващите зали.

От 2006 година музеят е преименуван в РЕГИОНАЛЕН ПРИРОДОНАУЧЕН МУЗЕЙ.

Той е методичен център на природонаучните музеи, отдел „Природа” и музейните сбирки в Южна България. Регионалният природонаучен музей – Пловдив е втори по големина и богатство музей в страната, с модерна и съвременно оформена експозиция, със засилена природозащитна идея.

Експозиция

Минерали

Отдел „Геология” съществува от откриването на музея през 1955 г.

В основата на създаването му, както и на целия музей, са материалите от богатия музей на бившия Френски колеж в Пловдив. В течение на годините експозицията и фонда на отдел „Геология” се обогатяват с нови палеонтоложки, минераложки и петрографски образци от България и чужбина. 

В началото на 1991 г. след основна реконструкция на зала „Геология” беше оформен сегашният вид на експозицията. На площ около 100 кв. м. са представени три раздела –Палеонтология, Минералогия и Петрография. Експозицията започва още от фоайето на музея, където в три витрини са показани фосилни останки от неогенски бозайници – макет на дейнотериум, кътни и бивни зъби, бедрени кости. В самата зала раздел Палеонтология заема 12 витрини, в които са показани фосилни останки от растения и животни, населявали Земята в минали геоложки епохи: останки и отпечатъци от сигиларии, каламити и други изчезнали растителни видове, трилобити, брахиоподи, граптолити, морски лилии и морски таралежи, белемнити, амонити, миди, охлюви, кътни зъби и прешлени от неогенски бозайници, от мамут, коне, диво говедо, рога от елен, сърна и др.

Раздел Петрография разполага с две големи витрини, където на систематичен принцип са подредени различни скални образци според начина на образуването им:

интрузивни (гранит, сиенит, габро, монцонит);
ефузивни (риолит, базалт, пемза, обсидиан);
седиментни (варовици, пясъчник, туфи, креда, конгломерат);
метаморфни (мрамори, кварцити, шисти, гнайси, лиски).
На най-голяма площ е представен раздел Минералогия. Четири витрини са отделени на систематиката на минералите, разделени на 12 класа и представени със съответен брой минерални образци от България и чужбина. В две витрини са експонирани т.нар. полускъпоценни и цветни камъни – топази, аквамарини, берили, аметисти, мориони, гранати, ахати, ясписи и много други от България, Русия, Бразилия, Мозамбик. Още шест витрини и централната част на зала „Геология” представят многообразието от форми, разновидности и цветове на най-богатата в Южна България колекция от рудни и нерудни образци от Родопите – галенит, сфалерит, клейофан, пирит, халкопирит, кварц, калцит, родохрозит, барит, анкерит и др. от Мадански и Лъкински район.

БОТАНИКА 

Отделът „Ботаника” съществува още от откриването на музея (1955 г.). Първоначално за основа при изграждането му, както и на целия музей, са послужили материалите от богатия енциклопедичен музей на бившия Френски колеж в Пловдив. 
От 1967 г. насам тази първа експозиция непрекъснато е освежавана и подобрявана. В сегашната експозиция, която в същност е съвършено нова експозиция, са разработени следните теми: „Еволюция и филогения на растенията”, „Систематика на растенията”, „Медицински растения”; „Богатствата на Южнобългарската флора”; „Изследователи на родопската и тракийската флора”; „Резервати и вековни дървета”; „Наши ядливи и отровни гъби”.

Експозицията започва с цветно табло-схема, отразяващо най-новите схващания за еволюцията и филогенията на растителния свят. Най-голямо място в експозицията е отредено на флористичното богатство и разнообразие на Южна България. С хербарийни материали (предимно) и цветни фотоси са представени 70 вида редки ендемични и реликтни растения, между които например: Родопска хаберлея (Haberlea rhodopensis), Родопско лале (Tulipa rodopea), Родопски крем (Lilium rhodopeum), Пловдивско клинавче (Astragalus physocalyx), Персийска морина (Morina persica), Текирска мишовка (Gypsophila tekirae), Родопско омайниче (Geum rhodopeum), Родопска пясъчарка (Arenaria rhodopea), Дървовидна хвойна (Juniperus excelsa), и много други.
С големи цветни фотоси са показани едни от най-забележителните вековни дървета (чинарът в село Белащица, дъбът в село Гранит, Чирпанско и други) и резервати (Червената стена, Джендема и др.) в Южна България.
От големия брой медицински растения във флората на България в експозицията са подбрани някой от най-популярните билки: жълт кантарион, подбел, смрадлика, зърнастец, червено подъбиче, валериана, камшик, глог и други, показани с хербарийни образци.
В четири витрини, разположени в средата на залата са експонирани макети на 37 вида от по-широко разпространените в България ядливи и отровни гъби, подредени на екологичен принцип.
Експозицията по ботаника в Природонаучния музей – Пловдив е разгърната в самостоятелна зала с площ над 100 кв.м. Tя е първата по големина и богатство в България.
Хербариум. Началото на научния хербарий в музея е поставено с една колекция от около 6 400 хербарийни листа, наследени от Френския колеж в Пловдив и съставена с материали, предимно от чужбина. Сега, хербариумът притежава над 18 000 листа, разпределени в три колекции: „Българска флора” – с около 10 000 листа, с растения, произхождащи главно от Южна България; „Чуждестранни флори” – около 4 000 листа и „Хербариум на В. Стрибърни”, също с около 4 000 листа.
 

БЕЗГРЪБНАЧНИ

В експозицията е показано табло на филогенията на безгръбначните животни и табло на Първаци (Protozoa), организми от една клетка (Кореноноги, Камшичести, спорови и Инфузории). Коралите са представени от Морско перо (Penatulla rubra), Дървовиден корал (Eunicella cavolinii), Клонест корал (Alcynium palmatum), Червен корал (Coralium rubrum), Коралова гъба (Fungia sp.) и др. В експозицията са изложени над 147 вида.
От морските гъби интерес представлява мийната гъба (Euapongia officinalis). Изложени са 18 представители от сладководната и морската фауна от клас Охлюви (Gastropoda), а също така и представители от мидите (Lamillibranchia), от които 5 сладководни и 12 вида морски. Групата завършва с колекция от екзотични представители.
Интересна група представлява представителите на главоногите (Cephalopoda), с видовете калмар (Omnastrephes sp.), октопод (Octopus vulgaris)у лолиго (Loligo sp.), наутилус (Nautilus sp.).
Една голяма група от безгръбначните животни са представителите от ракообразните (Crustacea). Във витрината са изложени 21 вида, от които по интересни представляват – рак пустинник (Eupagulus prideauxi), морски паяк (Macropoda longirostris), рак богомол (Squila mantis), рак омар (Astacus gammarzis), камчатски рак (Paralithodes camtschatica) и др.
Паякообразните са изложени в отделна витрина. Скорпионите са представени от срещащи се у нас двата вида (Euscorpius carpathicus) и (Euscorpius italicus). Това са средно по големина паякообразни с наличие на отровна жлеза и остро шипче за обождане. От екзотичните са показани два вида скорпиони, срещащи се в Либия. Голямата група от паяци, които се срещат у нас са представени от 16 вида. По-характерни от тях са: отровен черен паяк (Latrodectus tredecimguttatus), тарантул (Lucosa vultusa), тигров паяк (Argiope bruennicni), домашен паяк (Tegenaria parientina) и др.
Най-голямата група насекоми (Insecta) са представени от почти всички разреди, срещащи се в България. В експозицията са изложени над 1200 броя насекоми. Най-многобройна с видове е представена от твърдокрили насекоми (Coleoptera) и представителите на пеперудите (Lepidoptera). Показани са представители от екзотичната пеперудна фауна на света.

Специален кът е отделен на защитените безгръбначни животни, представени от 11 вида – алпийска розалия (Rosalia alpina), бръмбар гъсеничар (Calosoma sycophantha), бръмбар бегач (Calosama inquisitor), червен апалон (Pernassius apollo), бръмбар рогач (Lucanus arvis), бръмбар носорог (Oryctes nasicornis) и др. От екзотичните интерес представлява бръмбарът голиат (Goliatus giganteus), най-големият представител сред твърдокрилите насекоми, разпространен в Екваториална Африка.

АКВАРИУМ

През 1974г. се открива "Аквариумна зала" в приземния етаж, която се превръща в любимо място за акваристи и посетители. Разположен на 100 кв. м. това е най-големият сладководен аквариум в страната. В условия близки до естествените са показани 37 вида редки тропически риби от различни страни на Азия, Африка, Австралия и Америка.

През 2012 г. беше направен частичен ремонт на зала "Аквариум". Днес залата разполага с 26 сладководни аквариума, обитавани от около 150 вида тропични риби, 21 вида местни риби (предимно от река Марица). През 2013 г. обновяването му приключи с поставянето на 3000 литров морски аквариум.
В колекцията са включени земноводни – тритони и жаби, ракообразни и влечуги – кожеста костенурка, червенобуза костенурка, блатна костенурка

МОРСКО ДЪНО

През 1985 г., след реконструкция на избено помещение се изражда нова зала „Морско дъно”, в която са изложени експонати от Карибско море, Атлантически океан и Средиземно море. 
По-голяма част от експозицията е заета от уникалната колекция мекотели:
охлюви, миди, корали, морски звезди и др., които наброяват над двеста експоната от 150 вида организми. Колекцията е събирана от бреговете на Ангола от Костадин Недялков, където е работил като зоотехник.
Научната стойност на колекцията се определя от факта, че голям брой от видовете са намалели, други изчезнали, поради замърсяване на моретата и океаните, а така също и поради масово унищожаване.
Колекцията е единствената у нас по брой на видовете (280) и количество експонати (4 500 бр.).

РИБИ

Експозицията започва с художествено изработено табло за Еволюцията на рибите и географското разпространение на съвременната ихтиофауна. Показан е един от най-нисшите представители – морската минога (Petromyzon marinus). Същинските акули са експонирани в пространствено оформена диорама , в която са включени следните представители – сива акула (Carcharinus sp.), котешка акула (Scyliophinus sp.), черноморска акула (Squalus acanthias), морски ангел (Squatina sp.), електрически скат.

  • Исторически период

  • Ново време