Форма за търсене

Вие сте тук

Регионален етнографски музей

Телефон: 032 625 654 Е-майл: ethnograph@abv.bg уебсайт: http://www.ethnograph.info
Харесва ли ви?
Рейтинг: 
Average: 4.5 (13 votes)

Зимно работно време:

Понеделник Почивен ден
Вторник 9:00-17:00
Сряда 9:00-17:00
Четвъртък 9:00-17:00
Петък 9:00-17:00
Събота 9:00-17:00
Неделя 9:00-17:00

Регионален етнографски музей – Пловдив е вторият по големина у нас специализиран музей от такъв тип, утвърдена научно-образователна институция и притегателен център за културен туризъм. Основан е през 1917 г., а от 1938 г. се помещава в Куюмджиевата къща – паметник на културата от национално значение.

Музеят е съорганизатор и домакин на станали вече традиционни фестивали, концерти, биеналета, ревюта, театрални постановки, премиери на книги, спектакли. Предлага и допълнителни атракции за туристите като демонстрации на традиционни занаяти.

История

Идеята за създаване на етнографски музей датира от края на 1891 г. След четвърт век по предложение на Стою Шишков – учител, изследовател, журналист и издател – местната администрация решава да се създаде Окръжен музей. Неговата основна цел е събирането на материали, свързани с миналото и настоящето на Пловдивски регион в историческо, икономическо, художествено и битово отношение. Началото е поставено на 22 януари 1917 г., когато в Окръжната палата (дн. Община Пловдив) е свикано съвещание, на което е решено "да се учреди при Постоянната комисия един Окръжен музей". Правилникът на музея е одобрен на 20 юли с.г. и съгласно него музеят започва работа с директор – Йордан п. Георгиев и секретар – Стою Н. Шишков.

Следва период на събирателска работа, фотозаснемане, популяризаторска дейност. Към 1930 г. музейните ценности са над 500. През 1931- 32 г., въпреки аргументираната съпротива на Стою Шишков, от съображения за икономии, администрацията прехвърля това скромно имущество към Народна библиотека и музей – Пловдив. През 1938 г. по инициатива на кмета на града Божидар Здравков е поставено второто начало на съвременния музей: най-представителната къща на възрожденския Пловдив – Куюмджиевата, е определена за Общинска къща-музей.

На 14 октомври 1943 г. новият дом на музея е отворен за посещения. През 1949 г. Общинската къща-музей е преименувана в Народен етнографски музей. През 1952 г. е открита постоянна експозиция, обновена изцяло през 1962 г. Днес над 40-те хиляди експоната са обособени в шест фонда: Селско стопанство, Занаяти, Тъкани и облекло, Мебели и интериор, Музикални инструменти и обреден реквизит, Произведения на изобразителното изкуство. Оформени са Фототека, Научен архив и Библиотека.

Къща / Сграда

Едно от най-живописните кътчета в старинната част на Пловдив е около източната градска порта – Хисар капия. В този ансамбъл се откроява великолепната фасада на Куюмджиевата къща, построена през далечната 1847 г. от майстор Хаджи Георги. Тя е типичен представител на пловдивската симетрична възрожденска къща. Специалистите я определят като връх на бароковата архитектура у нас. Неин собственик е Аргир Куюмджиоглу – богат пловдивски търговец.

Куюмджиевата къща е част от Архитектурно-археологически резерват „Старинен Пловдив”. Сградата е с внушителни размери: четири етажа, всеки с площ от 570 кв. м., два големи салона, 12 стаи (всички с уникални дърворезбовани тавани) и над 130 прозореца. Акцентът е поставен върху представителния приемен салон (хайет) на втория етаж, издаден дъгообразно под портика към двора. Характерна за него е овалната централна част, завършваща със силно профилиран дъсчен таван, издигнат чрез висок изписан холкел.

Източната фасада на къщата е „стъпила” върху старата крепостна стена и е неразделна част от ансамбъла на Хисар капия.

В края на XIX век сградата е девически пансион, а по-късно шапкарска фабрика, оцетна фабрика, склад за брашно. През 1930 г. е откупена от тютюневия търговец Антонио Коларо. През 1938 г. по инициатива на кмета Божидар Здравков Пловдивската община и Министерството на народното просвещение подписват протокол за създаване на Общинска къща-музей, чийто приемник сега е Регионален етнографски музей – Пловдив. От 1943 г. къщата-експонат е отворена за посещения.

Постоянна експозиция

Музеят е място, където може да се види, пипне и усети традицията. Богатата експозиция представя традиционната култура на Тракия, Родопите и Средногорието от периода на Възраждането. В постоянна експозиция земеделието и животновъдството са представени като основни поминъци на населението от региона. От традиционните занаяти тук са намерили място едни от най-характерните за периода на Възраждането – абаджийство и гайтанджийство, грънчарство, медникарство, железарство. Златарската работилница е експонирана с целия си инвентар в прекрасния дом. Показана е част от богатата колекция накити и църковна утвар. Отделено е място за традиционни народни костюми, тъкани и килими, музикални инструменти и обреден реквизит, а съвсем пестеливо е представен градския бит. Интериорите на Копривщенска стая, Родопска стая и Пловдивска гостна стая допълват информацията за бита и културата на населението в региона.

Селско стопанство

Фондът е комплектуван от инструменти и съдове (общо около 1000 инвентарни единици), използвани в стопанската дейност на населението в района от Родопите до Розовата долина. Илюстрирани са най-вече специфичните за областта винарство, тютюнопроизводство, оризарство, розоварство, градинарство и овцевъдство. Сред експонатите правят впечатление: барутник от рог, датиран 1757 г., календарите-рабоши, дизиите от чанове, инвентар на карловска розоварна (1876 г.). Фондът е представен в две експозиционни зали.

Занаяти

Фондът съдържа над 7 000 инвентарни единици – занаятчийски произведения и инструменти. Основните колекции са: медни съдове (една от най-богатите в страната, с образци от средата на XVIII до края на XIX в.), порцелан, керамика, ковано желязо, накити и църковна утвар, часовници, старинно оръжие, печати, знамена на занаятчийски организации.

Четири от залите на музея са отделени за занаятите: абаджийство, грънчарство, медникарство и железарство, златарство.

Тъкани и облекло

Със своите над 11 000 експоната това е най-големият фонд на музея. Тъканите са разпределени в два дяла: дребноформатни (пешкири, месали и малки покривки) и едроформатни (килими, черги, козяци, плъсти, покривки, китеници, халища, платове за дюшеци и юргани). Уникални са датираните килими от средата и края на ХІХ в. Богата е колекцията и от традиционни носии и градски костюми не само от региона, но и от други краища на България. Особено интересна е колекцията от бельо от края на ХІХ и началото на ХХ в.

Фондът е представен в две експозиционни зали и салона на втория етаж.

Мебели и интериор

Фондът включва над 800 експоната, които са датирани от началото на XIX до средата на XX век. Сред тях се отличават ценните колекции от изписани порцеланови чинии, газени лампи, чугунени и кахлени печки, гарнитури от мека мебел, писани ракли и сандъци.

Представителна част на фонда е разположена в три зали - гостна стая на заможно пловдивско семейство от края на XIX век, Копривщенска и Родопска стая. Стилни масички, столове, канапета и фотьойли в двата салона на музея допълват експозицията и внасят в нея разнообразие и уют.

Музикални инструменти и обреден реквизит

Във фонда се съхраняват 5 400 експоната. Основните колекции са: грамофони и грамофонни плочи, кавали, мартеници, великденски яйца. Фонографът от Първото пловдивско изложение, латерните, пианата, грамофоните (някои, от които са от началото на ХХ век) представят градската култура през отминалото столетие. Наред с тях фондът разполага и с разнообразни народни инструменти от региона - гайди, дудуци, кавали, гъдулки, гусли, окарини, тъпани.

В музея се съхранява голяма част от личния архив на известния български музикант, диригент и музиколог – Ангел Букорещлиев. Тук ще видите и хармониумът на Найден Геров от началото на 60-те години на ХІХ век, първият клавишен инструмент, доставен в Пловдив за светски нужди. Фондът е представен в една експозиционна зала.

Фототека и Произведения на изобразителното изкуство

Произведенията на изобразителното изкуство в Регионален етнографски музей - Пловдив наброяват над 100 ценни картини, икони, статуетки, пана, дърворезби, метални пластики. Сред авторите са художници като Симеон Велков, Коста Форев, Георги Божилов - Слона, Димитър Киров, Колю Витковски.

Със своите над 2000 инвентарни единици Фототеката притежава голям информационен потенциал за научни интерпретации и илюстрации на живота в Пловдив и Пловдивския край – портрети, облекло, архитектура, бит, празнична обредност и др. По-голямата част от снимките са черно-бели, върху картон и датират от началото на ХХ век, а техни автори са най-известните фотографи по това време К. Савов, Д. Коцев, А. Коларов, А.Томов и др.

Експозицията включва уникалното платно на Иван Мърквичка “Пазар в Пловдив” (1888 г.) – едно от първите, които отразяват всекидневния живот на българския град след Освобождението.

Лятно работно време /април-октомври/: 9:00 - 18:00
Почивен ден: понеделник

Зимно работно време /ноември-март/: 9:00 - 17:00

Почивни дни: понеделник

Ден за безплатно посещение: всеки първи четвъртък от месеца – за ученици, студенти и пенсионери

  • Исторически период

  • Възраждане