11 септември, четвъртък, 19.00 ч., Дом на културата „Борис Христов”

Билети: В продажба от 01.09.2014 г. може да закупите от касата на Драматичен театър - Пловдив и билетен център пред Община Пловдив

ПРЕМИЕРА
Драматичен театър-Пловдив
САКО ОТ ВЕЛУР
от Станислав Стратиев

Сценичен вариант: Борис Панкин
Режисьор: Борис Панкин 
Фотограф: Георги Вачев         

Участват: Димитър Бончев, Тодор Дърлянов, Кръстьо Лафазанов, Стилиян Стоянов, Красимир Василев, Елена Лафазанова, Кръстю Кръстев, Мария Генчева,Елена Кабасакалова, Светлана Мановска, Александър Секулов-младши, Димитър Димитров, Тодор Генов, Симеон Алексиев, Илия Илиев, студенти
Снимки: Георги Вачев

Блестящата сатирична комедия “Сако от велур” е смешно, тъжно и на места страшно приключение из срещите на обикновения човек с абсурда на администрацията, чиновничеството и бюрокрацията. Поставена през ... година в ..., пиесата е свалена бързо от сцена поради скритата сатира на социалистическото управление и директните пародии на уплавлението. За съжаление, проблематиката и сега е актуална и близка.
Преподавателят по български език Иван Антонов (Тони Минасян) си купува сако от велур. В магазина е останало само едно - с малко косми по ръкавите и реверите. Започват подигравките: от таралежи ли го е шил, има си пърхут, страда ли от косопад? Иван се опитва да спре гаврата с любимото сако: пробва с ножички за кожички – космите се режат неравномерно, сяда на бръснарския сто за да подстрижат сакото – взимат го за луд и го гонят. Отчаян решава да отиде на село - там където стрижат овце и да минат сакото с машинката. Но се оказва, че за за да го подстрижат, трябва сакото да бъде вписано като частна овца. Иван се съгласява. Сакото е подстригано! Иван Антонов е записан в регистрите, като притежател на овца.
В дома на Иван започват да валят писма: за плащане на данък, за инжекции, за противошапна ваксина, за глоби до 4000 лева. Ззадължения на всеки притежател на частно животно. В опита си да отстрани това недоразумение, Иван и неговите приятели от детинство – Жоро (Красимир Василев) и Евгени (Димитър Банчев и Тодор Дърлянов) попадат в света на Учреждението. Минавайки през 7-те кабинета, или 7-те кръга на Административния Ад, те се изправят пред все по-нови и неочаквани нива на абсурда: за да се разгледа въпроса, трябва да убият лисица или да представят протокол за такава, трябва да се справят с непрестанните реформи, които за минути премахват сектори и създават нови, трябва да лъжат, че са завършили само III клас, за да не дразнят портиера. В безумния си поход за доказване на сакото като такова, те откриват съветник, който да ги насочва по пътя им – Висящия (Кръстю Кръстев). Мъж с две деца и съпруга заседнал преди два месеца в единствения асансьр на Учреждението. Асансьорник техник е съкратен, а моделът е стар и никой няма сметка да го поправи. Днес да го извадят, утре, и въпросът остава висящ.  Истинският кошмар настъпва, когато Иван Антонов и приятели се изправят пред Чиновниците (в ролите на всичките 6 чиновника – Кръстю Лафазанов). От деловодителя до Началника, те стават все по-изобретателни и мощни. Появява се и надежда: Иван спечелва доверието на един вътрешен човек. Чиновничката Дерменджиева (Елена Начева-Лафазанова) напуска добре платеното си място и тръгва с него, за да докажат грешката.