Когато загубим красивото у себе си, когато то е недостатъчно у нас, преставаме да бъдем човеци. В нас се настанява абсолютното нищо, т.е. вечното недоволство.
В разгара на празника става убийство. Кой е извършителят? Албена? Куцар – грозният съпруг? Нягол – обичаният? Или някой от многото, които могат да бъдат мислени като третия, т.е. другият. Другите, отхвърлените, селото, обществото. Кой? Кой да бъде обвинен? Кой да понесе вината? Кой да се качи в каруцата, която ще отведе Албена и красотата далеч от хората – изпъдени завинаги от душите на хората. Кой?

Човекът в нас. Обладаните от недостатъчност на човещина.
Музиката отново оглася селото, но не носи радост. Звучи абсурдно. Има я, но няма го празника. А как се живее без празник? С една недостатъчност на красота вътре в нас. С едно голо недоволство.

Режисьор: Николай Георгиев

По текстове на Йордан Йовков

С участието на: Албена – Валерия Димитрова, Нягол – Димитър Димитров, Куцар – Красимир Костов, Образът на селото – Николай Андреев