“Има поети, които те грабват от пръв поглед с майсторското си стихосложение, изчистения словоред, умело пресътворената тема или идея. И въпреки това някак си не засягат сърдечните струни. Приличат ми на онези прекрасни рози, които радват очите в цветарските магазини, но речеш ли да ги помиришеш, нямат никакъв мирис и не можеш да им се насладиш истински. Бездушни са – ароматът е душата на цветето. Мария В. Николова не е от тях. Нейните стихове излъчват нежния и тръпен аромат на лесно уязвимите с нежността си пролетни цветя и ранимостта на нейната духовност и нравственост. За поезията на Мария В. Николова съм писала няколко пъти. Харесвам я, преди всичко защото е различна от онова, което четем – напоследък в морето от стихосбирки. Тя е откровен, спонтанен изблик на вълненията, които са сякаш трайно състояние на деликатната ѝ, чувствителна душевност.” Благовеста Касабова