НА 24.04.и 25.04.2017 от 19:00 в ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР - ГОЛЯМА ЗАЛА

Участват: Александра Василева , Владимир Карамазов , Радена Вълканова , Юлиан Вергов  
  
Две родителски двойки се срещат, за да обсъдят разпрата между техните единайсетгодишните синове, при която едно от момчетата, наречено „доносник“, счупва с пръчка два зъба на другото. Постепенно, не без помощта на предложената от семество Рей бутилка уиски, сдържаните и любезни отношения губят от блясъка си, а родителите заприличват все повече на децата си – безразсъдни, избухливи, нападателни. Бавно и застрашително иззад маската на благоприличието наднича Богът на касапницата….

Табутата раждат демони
„Богът на касапницата“ е пиеса, която изследва междуличностните отношения в ситуация на борба за надмощие, описвайки срещата на две семейни двойки. Ние се носим по течението сами в Космоса, причинявайки чудовищно насилие един на друг без смут и болка. Обитаваме този свят със самочувствието, че с възрастта сме овладели изкуството да живеем с останалите, а всъщност разрушаваме методично човека до себе си. Превърнали сме общуването и думите в димна завеса, зад която крием истинските си намерения, и всичко това сме го опаковали във формата на модерната тези дни политкоректност. Днес малко по малко това явление се превръща в диктатура на мисленето и изразяването.
В текста на Ясмина Реза ме интересува темата за експанзията на политическата коректност и онзи фундамент, върху който се изгражда цялата логика на изкуството на общуването. Липсата на свобода в отношенията. Принудата да НЕ назоваваме нещата с истинските им имена и как табутата раждат демони. Този вакуум от неизказани проблеми в един момент се отпушва зловещо и човек изрича дори повече от това, което мисли. Изрича го безжалостно, без всякакво съчувствие към другия. Така кулата от политкоректност се сгромолясва и се оголват грозно натрупаните и премълчани проблеми. Така де, защо да не го кажа по-просто – „робството“ не може и не бива да бъде наричано „съжителство“. Това съвсем не оправя нещата…