От там е започнало съществуването на древния град. Там е положен първия камък в развитието на населеното място в IV  хил. пр. Хр. Епохите и цивилизациите са се наслоявали една върху друга в тази част на Трихълмието, обявена за паметник на културата от национално значение и несъмнено един от най-важните културно-исторически обекти не само в България, но и на Балканите. Първоначално селището възниква в естествено укрепеното и защитено място в предната част на северния хълм. В периода V в. пр. Хр. – I в. пр. Хр. укрепителните съоръжения оформят цитаделата на античния градски център и селището става част от прочутото Одриско царство. Разрастването на града и превръщането му в един от основните центрове на древна Тракия се свързва с името на Филип II Македонски, който прокарал улици и продължил укрепването на града. В този период името на града е Филипопол. През I в. Филипопол е включен в пределите на Римската империя. Този акт засилва неговото значение като политически, икономически и културен център на провинция Тракия. Градът става и град метрополия – областен център. В него са се провеждали заседанията на общото събрание на траките, с представители от всички селища в провинция Тракия, които единствени имали право да се обръщат директно към римския император по въпроси, касаещи живота в провинцията. През 172 г., при управлението на император Марк Аврелий със средства, отпуснати от императорската каса, се изгражда нова крепостна стена, която обединява града в низината с Трихълмието. През ранната византийска епоха (V-VIIв.), по времето на Юстиниан I, Трихълмието остава силно укрепено.
Крепостта Небет тепе играе важна роля като елемент от укрепленията на града до Средновековието и притежава потенциала да бъде част от световното културно наследство, именно защото носи оригиналните следи на цивилизациите, непрекъснато населявали Пловдив в продължение на хилядолетия.