Археологически комплекс на Небет тепе

На хълма Небет тепе се намират останки от първото праисторическо селище на Трихълмието. През ХІІ век преди Христа тук е основан древнотракийският град Евмолпия, посветен на митичния владетел и певец Евмолп. Разкритите здрави крепостни стени, ограждащи светилище, и аристократичен дворец, са основните компоненти, характеризиращи селищата през тази епоха. Най-старата част на крепостта е изпълнена от големи каменни блокове без каквато и да е спойка /т.нар. циклопски градеж/. Изключителен интерес предизвиква средновековното правоъгълно водохранилище, което е имало сводесто покритие и вместимост 300 000 литра.

Античен театър

Един от най-добре запазените антични театри в света. Построен в края на І – началото на ІІ век при император Траян, театърът е една от главните обществени сгради на античния Филипопол. Разположен е на южния склон на Трихълмието в седловината между Джамбазтепе и Таксимтепе. Освен за театрални представления се е използвал за гладиаторски и ловни игри. Бил е действащ до V век и е събирал около 6 000 зрители. През 1981 г. е частично възстановен. Сега този обект е напълно адаптиран за съвременния културен живот на Пловдив и в него се провеждат различни по характер спектакли за около 3 500 зрители.
http://www.visitplovdiv.com/bg/ancienttheatre

Античен форум с Одеон

Ул. Генерал Гурко

Още в края на І век след Христа Филипопол се сдобива с нов градоустройствен план и център /форум/ по римски образец. Форумният комплекс, части от който днес могат да се видят от двете страни на Централна поща, е най-големият на територията на България.
В северната част на форумния комплекс се намира Одеонът. Античният одеон с 300 -350 места е една от последните археологически сензации на Пловдив. Служел е за седалище на градския съвет на Филипопол. Както в античността, така и днес Одеонът се използва за камерни театрални, музикални и литературни прояви.
http://www.visitplovdiv.com/bg/node/513

Античен стадион

Площад «Джумая»

Стадионът е разположен в падината между Сахаттепе и Тексимтепе. Близо 250 м дълъг, той заема пространството по протежение на днешната главна улица «Княз Александър I” до площад Джумаята, където е експониран северният му край и сектор от крепостната стена от II – IV век. Тук са се провеждали спортни състезания, както и гладиаторски борби и борби с животни. Събирал е около 30 000 зрители.
http://www.visitplovdiv.com/bg/node/511

Късноантична сграда „Ейрене”

подлез „Археологически“ на бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“,
Културен център „Тракарт”
Забележителна е подовата украса на аристократичен дом от края на ІІІ век в подлез „Археологически“. Известен е като дом „Ейрене“ заради откритата там мозайка с образ на жена, подписана с това име. Мозайките от тази жилищна сграда съчетават изобразителните елементи от източните и западните римски провинции и са свидетелство за съществуването на местно мозаечно ателие.
http://www.visitplovdiv.com/bg/node/514

Хисар капия

ул. Цанко Лавренов

Източната порта на вътрешната крепост на Трихълмието, изградена през V–VI век, е популярна сега с турското наименование Хисар капия /Крепостна порта/. И днес Хисар капия се е запазила като един от символите на Пловдив.
http://www.visitplovdiv.com/bg/node/518

Часовникова кула на Сахаттепе

На запад от Трихълмието се издига Сахаттепе /Данов хълм/ с прочутата Часовникова кула. От площад „Джумаята” до кулата се стига пеш за 5-6 минути. Най-ранното сведение за нея е от 1623 г. В сегашния си вид е построена през 1812 г. и е висока 17,5 м. През 1883 г. в нея е поставен нов голям часовник, изработен във Виена.
http://www.visitplovdiv.com/bg/node/827

Балабанова къща

ул. Д-р Константин Стоилов № 57
Построена е в началото на ХІХ в. и е разположена между улиците „4-и януари“, „Д-р К. Стоилов“ и “ Антраник“. Старинно очарование на къщата придава продълговатият пруст с висок таван, около който са били разположени стопански и домакински помещения. До горния етаж се стига по вътрешна стълба, която въвежда в голям остъклен салон /хайет/, около който са разположени четири стаи. Понастоящем къщата се използва като многофункционален културен център.
http://www.visitplovdiv.com/bg/node/474

Къща „Хиндлиян“

ул. Артин Гидиков № 4
Построена е от неизвестен майстор през 1835-1840 г. по вкуса на богатия търговец и чифликчия Степан Хиндлиян. Тя е най-богато украсената от запазените къщи в Стария град. Всички стаи са изписани отвътре и отвън. Таваните са оцветени по ориенталски образец с много вкус. Заедно с уникалните алафранги и красивите наивистични пейзажи от Цариград, Венеция, Александрия, Санкт Петербург, Стокхолм те придават индивидуалност на всяка стая. В подземието е открита енотека – промоционален център на отбрани вина от цяла България.
http://www.visitplovdiv.com/bg/node/475

Къща „Недкович”

ул. Цанко Лавренов № 3
Построена през 1863 г. в духа на европейския класицизъм, къщата на пловдивският търговец и общественик Никола Недкович респектира с богато декорирана фасада и тържествен четириколонен портик. На първия етаж стаите са разположени симетрично от двете страни на широк салон /хайет/. Експозицията в къщата представя вътрешната наредба на богатите пловдивски домове от ХIХ век и включва мебели и вещи на фамилия Недкович.
http://www.visitplovdiv.com/bg/node/476

Галерия „Златю Бояджиев”

ул.Съборна № 18
Къщата на д-р Стоян Чомаков, един от най-изявените борци за самостоятелна българска църква, е построена през 1862-1865 г. и архитектурно принадлежи към твърде разпространения по това време неокласицизъм. След Освобождението наследниците са предоставили къщата за резиденция на цар Фердинанд. От 1984 год. в сградата е експонирана най-голямата колекция от картини на бележития български художник Златю Бояджиев /1903-1976/.
http://www.visitplovdiv.com/bg/node/477

Експозиция „Димитър Киров”

ул. Кирил Нектариев № 15
Къщата на Верен Стамболян, построена втората половина на ХІХ век, е голяма двуетажна симетрична сграда, разположена на източния склон на Джамбаз тепе. Дълги години тя е ползвана като творческа база на Съюза на българските художници и Дружеството на пловдивските художници. От м. май 2010 г. в къщата е уредена постоянна експозиция, посветена на творчеството на известния пловдивски художник Димитър Киров /1935-2008/, принадлежащ към поколението пловдивски художници, което през 60-те години на ХХ век осъвремени облика на българското изобразително изкуство.
http://www.visitplovdiv.com/bg/node/851

Къща „Ламартин”

ул. Княз Церетелев № 19
Къщата на Георги Мавриди (известна днес като къща „Ламартин”) е построена през 1829 г. и е една от най-големите и красиви симетрични къщи в Стария град. Когато големият френски поет и политик Алфонс дьо Ламартин преминал през България през 1833 г., той останал само три дни в дома, но бил възхитен от любезните домакини. Днес къщата се ползва като творчески дом на българските писатели. В една от стаите на първия етаж е уредена малка музейна експозиция, посветена на Ламартин.

Експозиция „Георги Божилов – Слона”

ул. Княз Церетелев № 1
Скобелевата къща е построена през 1860 г. от Костадин Кафтанджията. След Освобождението тук живее до смъртта си майката на ген. Михаил Скобелев – Олга Скобелева (1823-1880), известна с благотворителната си дейност. От 1997 г. в къщата се помещава Фондация „Бъдеще за България”, а през 2003 г. тук е уредена постоянна експозиция, посветена на творчеството на известния пловдивски художник Георги Божилов – Слона (1935-2001), принадлежащ към поколението пловдивски художници, което през 60-те години на ХХ век осъвремени облика на българското изобразително изкуство.
http://www.visitplovdiv.com/bg/node/855

Музейна експозиция Старинна аптека”Хипократ”

ул.”Съборна” № 16
Разположена в построената през 1872 г. къща на д-р Сотир Антониади, един от първите дипломирани лекари преди Освобождението и виден представител на гръцката общност в Пловдив. Представлява масивна сграда с несиметрично разпределение, в чието приземие била разположена аптеката, а горния етаж се ползвал като жилище. Таваните на къщата са измазани и богато декорирани с изписани розети и растителни орнаменти. През 1981 г. тук е открита единствената по рода си в България Музейна сбирка на аптечното дело.
http://www.visitplovdiv.com/bg/node/480